В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1127 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Г. Ц.,И. И. Ц. и М. А. Ц.-тримата от[населено място],чрез процесуалния им представител адвокат Т. против въззивно решение № 226 от 16.03.2010г. по в. гр. д.№ 2328 по описа за 2009г. на С. апелативен съд, с което е отменено решение № 2926 от 22.06.2009г. по гр. д. № 1108/2008г. на С. градски съд,І-4състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от Р. Д. П. против А. Г. Ц.,И. И. Ц. и М. А. Ц. иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 70 101.32лв.,представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължение по договор за строителство от 25.09.2002г. за периода 1.03.2005г. до предявяване на иска-29.09.2008г.,ведно със законната лихва от 29.09.2008г. до окончателното и изплащане, като вместо това е постановено друго, с което солидарно е уважен иска до този размер и е оставено в сила решението на районния съд в останалата му част, в която иска е отхвърлен до претендирания размер от 85 800г. и са присъдени следващите се разноски.

Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за възможността за съда да приеме, че едно договорно задължение е поето при условията на солидарност между няколко съконтрахенти-при положение, че солидарността не е изрично уговорена и...