ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията А. С. ч. гр. дело № 263/2010 г.

Производството е образувано по три частни жалби на Надежда Д. Н. съответно срещу разпореждане № 1450 от 19.11.2009 г., определение № 486 от 19.11.2009 г. и определение от 16.12.2009 г. по гр. д. № 400/2009 г. на Варненския апелативен съд. Изложени са съображения за незаконосъобразност.

Ответниците по частната жалба не са изразили становище.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

По частната жалба срещу разпореждане № 1450 от 19.11.2009 г.:

Частната жалба е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане Варненският апелативен съд е върнал като просрочена частната жалба на Надежда Д. Н. срещу определение № 434 от 22.10.2009 г. в частта, с която на основание чл.333 ал. 2 ГПК е признал за установено, че отказът й да окаже съдействие на вещото лице за Д. експертиза е неправомерен.

Разпореждането е правилно. Препис от определението е връчено лично на жалбоподателката на посочения от нея адрес на 28.10.2009 г. Частната жалба срещу това определение е подадена на 16.11.2009 г., т. е. след изтичането на законния едноседмичен срок по чл.275 ал. 1 ГПК. Съгласно чл.275 ал.2 във вр. с чл. 262 ал. 2 т. 1 ГПК жалбата се връща, когато е подадена след изтичане на срока за обжалване. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че връчването е следвало да се извърши на посочения от нея съдебен адрес. Молбата с посочен съдебен адрес е подадена по - късно - на 03.11.2009 г., поради което същият е ирелевантен за осъщественото преди това връчване на преписа от определението.

По частната жалба срещу определение № 486 от 19.11.2009 г.:

Частната жалба е процесуално допустима.

С посоченото определение Варненският апелативен съд на основание чл. 92 ал. 2 ГПК е оставил без уважение молбата...