Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н срещу решение № 1579/08.08.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1415 по описа за 2017 г., с което е отменен мълчалив отказ на орган по приходите при О. Н за издаване на акт за установяване на задължения по декларация за дължими от „Хърайзън девелопмънтс“ ЕООД местни данъци и такси за 2013, 2014 и 2015 г. и е върната преписката на орган по приходите при О. Н със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Оплакванията на касатора са за недопустимост на решението и за неправилност поради противоречие с материалния закон. Доводите за недопустимост са обвързани с тълкуването на разпоредбата на чл. 107 ДОПК и систематическото ѝ място, за да се обоснове липсата на правен интерес от издаване на АУЗД при погасени чрез плащане задължения за местни данъци и такси. Според касационния жалбоподател в тази хипотеза редът за защита е този на чл. 128 и сл. ДОПК. Евентуално аргументира недопустимост на решението в частта му за дадените задължителни указания предвид разпоредената с него отмяна на мълчалив отказ. Доводите за противоречие с материалния закон са основани на интерпретация на действащото право относно принадлежността на имотите, с които са свързани публичните общински вземания, към категорията на жилищните или на нежилищните. Иска обезсилване или отмяна на първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Хърайзън девелопмънтс“ ЕООД отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд възприе основания за недопустимост на оспореното съдебно решение.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на „Хърайзън девелопмънтс“ ЕООД срещу мълчалив отказ на орган по приходите...