Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на И.И, [населено място], против решение № 971/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 826/2017 година по описа на Административен съд Хасково с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се прогласи нищожността на обжалвания от него административен акт, алтернативно същият бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалният му представител адвокат Марина поддържа жалбата по подробно изложени съображения.
Ответникът, директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Х., чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Попов взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на И.И срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ от 25.05.2017 година на директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково, с който е установено публично държавно вземане, представляващо подлежащо на връщане получено първо плащане по договор по мярка 212 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, рефлектиращи върху правилността му. Процесуалните права на жалбоподателя не са нарушени в развилото се съдебно производство, обжалваното решение е надлежно мотивирано.
Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението съща са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на жалбата против оспорения пред съда АУПДВ.
Не е налице твърдяната в касационната жалба нищожност на обжалвания АУПДВ. Органът, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определен от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К). Съгласно тази разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Директорът на ОД на ДФ ”Земеделие” - Хасково е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд АУПДВ, предоставена му с представената по делото заповед № 05-РО/286 от 01.02.2017 година на изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие”. Издаването на оспорения акт извън срока по чл. 57, ал. 4 АПК не основава нищожността му.
От приетите по делото доказателства е установено, че касационният жалбоподател е кандидатствал и е одобрен за подпомагане по реда и при условията на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба №9/2008 г./, със заповед № РД/11 от 06.01.2009 г. На 06.02.2009 г. между него и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по който договор е получено и първо плащане. Със заповед № 03-260-РД/96 от 10.04.2014 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Хасково договорът е прекратен на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., като в заповедта е посочено, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. ползвателят на помощта следва да възстанови цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва от деня, следващ изтичането на 30 дни от получаване на уведомителното писмо за отказ. Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС тази заповед е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. В случая актът за прекратяване на поетия ангажимент не е обжалван от касационния жалбоподател и е влязъл в сила.
С писмо от 04.05.2017 г. жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. На 25.05.2017 г. на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) е издаден оспорения пред съда акт за установяване на публично държавно вземане, задължение по изплатената на жалбоподателя сума в размера по чл. 6, т. 1 Наредба № 9/2008 г.
Прекратяването на поетия ангажимент по мярка 212 „"Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013. има за правна последица възстановяване на полученото подпомагане в определения от административния орган размер, при приложението на чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., по който размер не е налице спор по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, на която се основава оспорения АУПДВ Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съответно според чл. 162, ал. 2 т. 8 и 9 ДОПК установените по предвидения в закона ред задължения са публични държавни вземания.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразността на акта, с който е прекратен поетия от жалбоподателя ангажимент, последица от което е задължението за връщане на сумата, получена като подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет. Както бе посочено, този акт е влязъл в сила, а твърдяната негова нищожност, съответно незаконосъобразност не може да бъде установявана, съответно обявена в настоящето производство, чиито предмет не е.
При така изложените съображения обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева при приложение на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 971/19.03.2018 г., постановено по адм. д. № 826/2017 год. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА И.И, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [жилищен адрес] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. С., сума в размер на 100 (сто) лева съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.