Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на звено „Местни приходи“ в О. Б, гр. Б., пл. „Освобождение“ №5 срещу Решение №292 от 05.06.2017 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №42/2017 г., в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация №26-1 от 26.09.2016 г. на орган по приходите в О. Б, с който на „М. П“ ООД са установени за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. задължения за такса за битови отпадъци в размер на 1 984,00 лв. и лихви 318,70 лв., както и в частта за разноските. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на звено „Местни приходи“ в О. Б, счита решението в обжалваната част за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът, в нарушение на чл. 62 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), не е разграничил трите вида услуги от дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 4 ЗМДТ, в резултат на което неправилно заключава, че липсва определяне на размера на таксата по всяка от видовите дейности. Определянето на дължимата такса за трите вида услуги в общ размер е ноторен факт и това не прави акта незаконосъобразен. Сочи, че актът е издаден в утвърдената от министъра на финансите електронна форма като използваният програмен продукт не позволява включването на информация извън предварително зададената.

Съдът не е допуснал поисканата съдебна експертиза, която ако бе допусната би доказала, издаването на акта в предвидения от закона ред, утвърдена форма и че е законосъобразен. По този начин е ограничено правото на защита на касатора и разкриването на обективната истина. Съдът не е обсъдил в мотивите си свидетелските показания, което прави решението му...