Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за рехабилитация „Стайков и фамилия“ ЕООД срещу решение №273 от 21.02.2018 г. по адм. д.№3172/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на санкции №РД-25-1626 от 20.10.2017 г. на директора на РЗОК Бургас, подписана по заместване от заместник-директора на РЗОК Бургас.
Със заповедта, издадена по реда на чл.74, ал.5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/ и чл.413, ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. /НРД МД 2017 г./ /отм./, на болницата са наложени две санкции „финансова неустойка“, всяка по 200 лева, на основание чл.403, ал.3 от НРД МД 2017 г. /отм./, за извършени от него нарушения по чл.55, ал.2, т.2, 3 и 7 от ЗЗО, чл.30, т.5 във връзка с чл.336, ал.1 от НРД МД 2017 г. /отм./. Заповедта издадена на основание чл.76, ал.2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/, чл.413, ал.2 ат НРД МД 2017 г. /отм./ и решение от 12.09.2017 г. на арбитражната комисия по чл.75 ЗЗО.
В касационната жалба се оспорва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Лицата са попълнили декларации – съгласие по образец на НЗОК където не се съдържа възможност за заявяване ползването на подобрени битови условия. Същите са доказателства, че нарушения не са извършени, защото пациентите не са заплатили нищо, което е включено в пакета заплащан от НЗОК. В този смисъл интерпретацията на първоинстанционния съд е неправилна. Неправилен е и изводът на съда, че след като липсва в административната преписка декларация за допълнително поискани услуги съгласно приетите от СБР „Стайков и фамилия“ ЕООД правила, това отново категорично доказва, че плащанията са направени за услуги включени в договора на болницата с НЗОК. Това е индикация за нарушение само на правилата за работа с медицинска документация, но не и нарушение на чл.55, ал.2, т..3 и т.7 от ЗЗО, чл.30, т.5 от НРД МД 2017 г. /отм./ във връзка с чл.316, ал.1, т.3 от същия НРД. Неизпълнението на елементите на сложния фактически състав на съставяне на арбитражна комисия /по чл.414, ал.8 НРД МД 2017 г./ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, годно да обоснове незаконосъобразност на акта. Моли за отмяна на съдебния акт и претендира разноски.
Ответникът – директорът на РЗОК Бургас редовно уведомен, не се явява, не се представлява. В писмен отговор чрез юрк.С.К изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на чл.24а от Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, съгласно ал.1, т.2 от която пациентът има право срещу доплащане да получи допълнително поискани услуги, една от които е меню за хранене по избор, но съгласно чл.24 б от същата Наредба, допълнително поисканите услуги се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразпис на услугите. Такава декларация в случая липсва. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка назначена със заповед №РД-25-1255/07.08.2017 г. на директора на РЗОК Бургас, с протокол №1171/ 08.08.2017 г. е извършен контрол относно спазване на изискванията на НРД МД 2017 г. /отм./ по индивидуален договор с НЗОК №020549/05.05.2017 г. за оказване на болнична медицинска помощ по отношение дейността по КП за периода м. юли 2017 г. и Правила за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закон за бюджета на НЗОК за 2017 г. Установени са по т.1.1 и т.1.2 от протокол №1171/08.08.2017 г. две нарушения по КП №265 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат“ за периода от 01.07.2017 г. до 30.07.2017 г., именно за ЗОЛ П.В – ИЗ №5480 и ЗОЛ Д.М с ИЗ №5479, тъй като за периода на хоспитализацията пациентите са заплатили сумата от 210 лева всеки „допълнително поискани услуги“ в това число такса „храна“ – 12.00 лева на ден. Сумата за такса храна, отразена в „Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на платените услуги в лечебното заведение“ е неправомерно изискана от лечебното заведение, тъй като се включва в КП №265, по която са хоспитализирани двамата пациенти. В разписаните от пациентите декларации за информираност и съгласие не е заявено желание за ползване на подобрени битови условия с включена такса храна, не им е предоставен предварително меню с ценоразпис и не са получили документ за извършено плащане.
Срещу съставения протокол №1171/08.08.2017 г. е подадено възражение вх.№29-02-696 от 21.08.2017 г. от лечебното заведение, което е разгледано и прието за неоснователно от арбитражна комисия с решение №7/12.09.2017 г. относно констатациите по т.1.1 и т.1.2 от протокол №1171/08.08.2017 г. Възоснова на изложеното е издадена процесната заповед за налагане на санкции №РД-25-1626/20.10.2017 г. на директора на РЗОК, която е потвърдена като законосъобразна от Административен съд Бургас.
Както е установил първоинстанционният съд, заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е изводът на Административен съд Бургас, че след като диетичното хранене е включено в цената на КП заплатена от НЗОК, то изпълнителят не може да изисква допълнително заплащане от здравноосигурените лица. Видно от доказателствата по делото лицата не са заявили допълнително предоставяне на подобрени битови условия съгласно приложените по делото правила и ценоразпис, не са се съгласили да ползват такива, нито са получили документ удостоверяващ заплащането им. Установени са визираните в заповедта нарушения на изискванията на НРД МД 2017 г. /отм./, съгласно чл.55, ал.2, т.2,3 и 7 от ЗЗО, според които: Националните рамкови договори съдържат: т.2 - отделните видове медицинска помощ по чл. 45, по т.3 - условията и реда за оказване на помощта по т.2 и по т.7 - други въпроси от значение за здравното осигуряване. Неспазването на изискването по чл.414, ал.8 от НРД МД 2017 г. да се публикуват на интернет страницата от РК на БЛС членовете на БЛС в арбитражната комисия, не е основание за незаконосъобразност на конституираната комисия, както твърди касаторът, нито обосновава незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкции.
Правилно е позоваването от директора на РЗОК Бургас и административният съд при квалификацията на нарушенията, на разпоредбата на чл.30, т.5 от НРД МД 2017 г. /отм../, съгласно който изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр, в които изрично е посочено. Според чл.336, ал.1, т.1, б.“б“, визирана също като нарушена в процесната заповед за налагане на санкции, Националната здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на болнична медицинска помощ /БМП/ от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 2 от 2016 г., както следва: 1. за дейностите по КП, които включват:…б) медицински дейности по КП, в стойността на които се включват: необходимите за дейността лекарствени продукти, анестетици и контрастни вещества (извън тези по чл. 323, т. 1 и 2); медицински изделия извън тези в списъка по чл.13, ал.2, т.2 от Наредба №10 от 2009 г.; услуги, включващи професионални грижи и диетично хранене, предоставени на пациентите по време на тяхната хоспитализация.
Правилно съдът е приел, че не е налице изключението по чл.24б във връзка с чл.24а, ал.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, което предвижда възможност за допълнително поискани услуги при заплащане от пациента, но само ако са предварително заявени с писмено искане от същия при представяне на ценоразпис, каквото в случая липсва за процесните ЗОЛ.
Безспорно се установяват извършените нарушения, които не представляват маловажен случай по смисъла на §1, т.4.2 от ДР на НРД МД 2017 г. /отм./, според който "Маловажни случаи" по смисъла на чл. 394, ал. 4 са: 4.2. За болнична медицинска помощ: а) липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; б) липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; в) технически грешки в медицинската документация; г) липса на печат върху епикризата. Наложените санкции са в предвидения минимален размер.
Решението на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и постановено в при правилно прилагане на съдопроизводствените правила и материалния закон към фактите и обстоятелствата, които са установени задълбочено и всестранно от първоинстанционния съд. Оспорената заповед за налагане на санкции е материално законосъобразна и като е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна, Административен съд Бургас е постановил правилно решение. Като такова следва да се остави в сила.
Разноски по делото следва да се присъдят с оглед изхода на спора на ответника по касация в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №273/21.02.2018 г., постановено по адм. д.№3172/2017 г. по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА Специализирана болница за рехабилитация „Стайков и фамилия“ ЕООД да заплати на РЗОК Бургас сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.