Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Ж, от гр. [населено място], чрез пълномощник адв.. Ч, против решение № 123 от 06.03.2018 год. по адм. дело № 256/2017 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № 1012-26-39-1/14.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-26-32/16.01.2017 г. на и. д. ръководител “ПО“ към ТП на НОИ - Хасково, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно. Счита, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на посочените основания. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия.

Ответникът - директорa на ТП на НОИ – Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на И.Ж против решение № 1012-26-39-1/14.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-26-32/16.01.2017 г. на и. д. ръководител “ПО“ към ТП на НОИ - Хасково, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че не са били налице основанията по чл.69б, ал.1 и ал. 2 от КСО (КОДЕКС ЗЗД СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ) /КСО/ за отпускане на лична...