Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главен секретар на Държавен фонд „Земеделие“, гр. С., подадена чрез юрисконсулт Т.Л против решение № 362/13.03.2017 г. по адм. дело № 1677/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е обявена нищожността на Заповед № 12 от 22.06.2016 г., с която за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), на основание чл. 90, ал.1, т. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл., на Н.Н, служител на длъжност Н. О "Регионална разплащателна агенция" в Областна дирекция, Пловдив е наложено дисциплинарно наказание "забележка", и са присъдени разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната по касационната жалба страна - Н.Н, служител на длъжност Н. О "Регионална разплащателна агенция" в Областна дирекция, Пловдив чрез пълномощника си адвокат М.Н изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 362/13.03.2017 г. по адм. дело № 1677/2014 г. Административен съд Пловдив е обявил нищожността на Заповед № 12 от 22.06.2016 г., с която за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), на основание чл. 90, ал.1, т. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл.,...