Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на кмета на Столична община /СО/ срещу решение № 2274/04.04.2018г. постановено по административно дело № 12499/2017г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/.
В касационната си жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, че при издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на дисциплинарното наказание уволнение, са спазени административнопроизводствените правила, което било установено от съда, както и материалните разпоредби. Твърди, че А.В не е спазила основни задължения определени в длъжностната й характеристика, което е и основание за търсената дисциплинарна отговорност. Виновно осъществените от нея действия са довели до щета във вреда на СО в размер на 530 097,64 лева. Иска решението да бъде отменено и жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – А.В оспорва касационната жалба. Иска същата да се остави без уважение, а решението на АССГ, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № СОА 17-РД-15-9717/08.09.2017г. издадена от кмета на СО, с която на А.В е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното и правоотношение със СО, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр. чл. 21 и чл. 96, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл./, поради виновно неизпълнение на служебните задължения.
Въз основа на установените факти съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на СО, който е органа по назначаване, съобразно чл. 107, ал. 1 ЗДСл. Спазени са установената форма и съдържание на административния акт – чл. 108 ЗДСл. като са цитирани конкретно констатираните нарушения, изразяващи се в настъпила вреда за бюджета на СО, вследствие на проведени ревизионни производства на две дружества, в които е допуснато да бъде призната намалена отчетна стойност на имоти, собственост на дружествата, част от екипите по които ревизионни производства, е била жалбоподателката. В тази връзка е извел извод, че заповедта съдържа фактическото основание за издаването й, което е ясно конкретизирано в степен да може служителят да разбере защо се прекратява неговото служебно правоотношение. Липсата на посочени обезщетения в оспорваната заповед, е приел за несъществено нарушение, доколкото същите могат да се посочат в допълнителна заповед и тяхната липса в оспорвания акт не означава недължимост. Посочил е още, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, разписана в чл. 93, 95, 96 ЗДСл. За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че сроковете по чл. 94 ЗДСл. са частично спазени. Приел е, че двумесечния срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката е започнал да тече от датата на доклада от зам. – кмета на СО с рег. № СОА16-ОДО2-16/6/14.11.2016г. Изложил е съображения, че нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание, са във връзка с извършена ревизионна проверка на две дружества и се изразява във вписване на неточна информация в ревизионните доклади по отношение на тези дружества – „Авалон пропърти“ ООД и „Си Д. В. Б“ ЕАД и в последствие на подписване на ревизионните актове със същото като докладите съдържание. Посочил е, че в одитния доклад не се съдържа информация относно датите, на които са извършени двете нарушения. Липсва и информация за датата на предаване на ревизионния доклад от ръководителя на екипа. Поради това, по отношение на проверката на „Авалон пропърти“ ООД съдът е приел, че датата на извършване на нарушението е 30.06.2016г., когато е приключила ревизионната проверка на дружеството. Считано от тази дата и отчитайки периодът на законоустановения отпуск ползван от жалбоподателката едногодишният срок за налагане на дисциплинарното наказание не е изтекъл към 08.09.2017г. По отношение на проверката на „Си Д. В. Б“ ЕАД съдът е посочил, че същата е приключила на 09.09.2015г. Вземайки предвид законоустановения отпуск, който жалбоподателката е ползвала, съдът е посочил, че едногодишния срок за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл. В тази връзка е извел извод, че налагайки дисциплинарно наказание по отношение на ревизионната проверка на „Си Д. В. Б“ ЕАД, след изтичане на едногодишния срок, работодателят е допуснал нарушение на процесуалните правила. Изложил е и съображения, че не е нарушение на процесуалните правила връчването на заповедта за дисциплинарно нарушение в ден, в който А.В е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност поради болест. По отношение на нарушението вменено като извършено от жалбоподателката по отношение ревизията на „Авалон пропърти“ ООД съдът е посочил, че екипа назначен да извърши ревизията се състои от трима души, като Вергиева е била член, а не ръководител на екипа. Доколкото в одитния доклад и в доклада от 14.11.2016г. не е уточнено кое от изброените действия, представляващи нарушения, от кой от членовете на екипа е извършено, дисциплинарният съвет и съответно дисциплинарнонаказващия орган са приели, че тези действия са извършени от жалбоподателката. Съдът е изложил съображения, че е следвало да бъде установена степента на участие на всички членове на екипа в извършването на проверката, съответно при извършването на действия, представляващи нарушения, не същите да се вменяват на жалбоподателката. Решението е правилно.
Фактическата обстановка е установена въз основа на събраните по делото относими доказателства и кореспондира с тях. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Правилни са изводите му относно липса на посочена дата на извършване на двете нарушения, за които на Вергиева е наложено дисциплинарно наказание. Чл. 97, ал. 1 ЗДСл. предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Заповедта следва да съдържа реквизитите посочени в т. 1-7 на същия текст. В чл. 97, ал. 1, т. 4 изрично е записано, че заповедта следва да съдържа описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая административният акт, с който е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание уволнение, не съдържа датата, на която е извършено всяко от нарушенията, вменени на Вергиева. Посочването на дата, на която дисциплинарно наказващият орган е приел, че е извършено дисциплинарното нарушение е съществен реквизит на административния акт, който гарантира както правото на защита на уволнения служител, така и извършването на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта. Липсата на посочена от органа дата е пречка да се извърши проверка за спазване на сроковете по чл. 94, ал. 1 и чл. 94, ал. 3 ЗДСл. Предвид това следва да се приеме, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е издадена в нарушение на изискването за форма.
Независимо от посоченото, съдът е извършил преценка относно спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, приемайки като дата на извършване на нарушенията датите, на които са приключили ревизионните проверки на двете дружества, изхождайки от данните в одитния доклад. Макар и съобразно посоченото по – горе, че датата на извършване на дисциплинарното нарушение следва да се посочи от органа, изводите на съда съобразно приетата от него дата на нарушението, са правилни. От доказателствата по делото е установено, че ревизиите са възложени на 09.03.2016г. – за „Авалон пропърти“ ООД и 23.06.2015г. – за „Си Д. В“ ЕАД. В междинния доклад е отразена дата на приключване на ревизията на „Авалон пропърти“ ООД – 30.06.2016г., а на „Си Д. В“ ЕАД 09.09.2015г. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на първостепенния съд, че с оглед датата на приключване на ревизията на „Си Д. В“ ЕАД, едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 е изтекъл. По делото са представени доказателства, че за периода 08.09.2015г. - 08.09.2017г. жалбоподателката многократно е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност и платен годишен отпуск. Считано от 09.09.2015г. и като се отчете времето, през което лицето е било в законоустановен отпуск, към 08.09.2017г. едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание, считано от датата приета от съда като такава на извършване на нарушението, е изтекъл.
Правилни са изводите на съда, че не е допуснато нарушение на процедурата регламентирана в чл. 93, 95, 96 ЗДСл., както и относно връчването на заповедта по времето, когато А.В е ползвала разрешен отпуск за временна нетрудоспособност поради общо заболяване. Общото заболяване не попада в нито една от хипотезите на чл. 333 КТ и Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 КТ /Наредба № 5/1987г./. В чл. 107б ЗДСл. има изброени категории защитени при прекратяване на служебното правоотношение служители и между тях не фигурират държавните служители в отпуск поради временна нетрудоспособност поради общо заболяване. По делото са налични доказателства, че Вергиева с ЕР № 1839 от зас. № 101 от 14.06.2017г. на ТЕЛК има определена степен на увреждане. Заболяването й не попада сред болестите предвидени в чл. 1, ал. 1, т. 1-6 от Наредба № 5/1987г. Поради тази причина и в контекста на Решение от 09.03.2017г. на съда на Европейския съюз по дело С-406/15, постановено във връзка с преюдициално запитване от ВАС, не може да се приеме, че и по отношение на нея като държавен служител, следва да се прилага закрилата по чл. 333 от Кодекса на труда /КТ/.
Правилни са изводите на съда относно липсата на описание в оспорваната заповед в какво точно се изразява извършеното от Вергиева дисциплинарно нарушение. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са възпроизведени констатациите от междинния отдитен доклад, но те са общи, касаят допуснати нарушения от ревизиращите екипи, без конкретно изследване и посочване кое лице какви точно нарушения на задълженията определени с длъжностната му характеристика е допуснало.
Доводът за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона.
С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК такива ще следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 500,00 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие бл. № 827644 (л.19 от делото).
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2274/04.04.2018г. постановено по административно дело № 12499/2017г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на А.В, ЕГН [ЕГН] сумата от 500,00 (петстотин) лева деловодни разноски. Решението е окончателно.