Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А.С от гр. [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г.С срещу решение № 5305/22.08.2018 г., постановено по адм. дело № 12627/2017 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № Р-22221016002660-091-001/21.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден в същата част с решение № 1592/09.10.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за определен за внасяне ДДС за данъчен период от 01.10.2010 г. до 31.12.2014 г. в общ размер на 20 754,93 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно постановено поради необоснованост и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, които представляват отменителни основания по чл. 209,т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът правилно е определил естеството на спора в тази част, която се отнася до размера на дължимия ДДС за процесния период, но излага довод, че според жалбата и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза сумата за ДДС, която реално се дължи към бюджета е 12 012,88 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване, че от една страна съдът в мотивите си е приел, че тази сума е реално дължимата, но не я постановява като такава с аргументи, че в решението на директора на дирекция „ОДОП“ не била посочена крайната дължима сума ДДС и че размерът на ДДС е технически въпрос, който следва от постановеното в оспореното решение. Касаторът изразява несъгласие с този довод в обжалваното решение, като твърди, че в решението на директора на дирекция “ОДОП“ е постановено, че ДДС е определен за внасяне в размер на 20 754,93 лв. и лихви,...