Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., срещу решение № 1403 от 19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-268/13.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №5104-15-336/01.1 1.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив, а преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за продължаване на административно-производствените действия по декларираната злополука с декларация вх. № 5101-15-200/26.06.2017 г.

Изложени са съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 от КСО, чл. 12, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата П.К от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Ответникът "П.А БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. е изразил становище за основателност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-268 от 13.12.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5104-15-336 от 01.11.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета за трудова злополуката, настъпила на 04.02.2017 г. в Испания и причинила смъртта на осигуреното лице В.К, изпълняващо длъжност "водач на товарен автомобил" (международни превози) в "П.А БГ" ЕООД. Оспорените актове са мотивирани с неустановена причинна връзка между изпълняваната работа и настъпилата злополука предвид обстоятелството, че смъртта е причинена от нетравматично увреждане (масивен исхемичен инсулт). Административният орган се е позовал на влязло в сила експертно решение № 4268/29.09.2017 г., с което ТЕЛК не се е произнесла по причинна връзка – трудова злополука поради непредставен от наследниците аутопсионен протокол съгласно чл. 66, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, в сила до 27.06.2017 г.

С постановеното решение Пловдивският административен съд е уважил подадената от наследницата П.К жалба и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, след като е приел, че оспорените актове са издадени в нарушение на чл. 60, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 113, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО). Липсват доказателства, че експертно решение №4268 от 29.09.2017 г., издадено от Трети състав на ТЕЛК Общи заболявания към „УМБАЛ - Пловдив“ АД, е влязло в законна сила. Установено е, че пред НЕЛК е образувано производство по обжалване на експертното решение, по което е насрочено заседание за 28.09.2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 от КСО и чл. 12, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

По силата на чл. 60, ал. 2 от КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В този случай подзаконовата разпоредба на чл. 12, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки установява 14-дневен срок за издаване на акт по чл. 60, ал. 1 от КСО, считано от получаване на решението на органите на медицинската експертиза. Разпоредбите на чл. 60, ал. 2 от КСО и чл. 12, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки следва да се тълкуват и прилагат във вр. с чл. 113, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО): задължителни за всички лица, органи и организации в страната, сред които и органите на ТП на НОИ, са решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан. Издадено разпореждане на основание чл. 60, ал. 1 във вр. с ал. 2 от КСО, което се основава на невлязло в сила експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, не е съобразено с изискванията на материалния закон.

В настоящето производство касационният жалбоподател представя ЕР № 1223/120 от 02.10.2018 г., с което НЕЛК – Специализиран състав по неврологични и УНГ болести е потвърдила ЕР на ТЕЛК № 4268/29.09.2017 г., като не се е произнесла по причинна връзка трудова злополука.

Ответницата по касация П.К също е представила копие от експертното решение на НЕЛК, но с приложени доказателства за висящо производство по оспорването му пред Административен съд София–град. Видно от приложеното съобщение, по подадената жалба е образувано адм. дело № 997 по описа на съда за 2019 г. При извършената служебна справка се установява насрочено по делото заседание на 15.05.2019 г., 10:00 ч.

Представените нови писмени доказателства потвърждават извода, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на чл. 60, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 113, ал. 3 от КСО. Като ги е отменил и е върнал административната преписка за ново произнасяне от компетентния орган, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация П.К за разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които възлизат на 900 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1403 от 19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., да заплати на П.К от [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 900.00 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.