Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.
Образувано е по искане на А.З от [населено място], [улица], за отмяна на Определение № 567/21.12.2017 г., постановено по административно дело № 369/2017 г. по описа на Административен съд – Смолян, оставено в сила с Определение № 4996/18.04.2018 г. постановено по административно дело № 881/2018 г. на Върховния административен съд, второ отделение.
В искането, чийто предмет е уточнен с молба от 18.07.2018 г., се сочат основанията по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. За да обоснове първото основание молителят твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановен друг влязъл в сила съдебен акт, а именно Определение № 11641/04.10.2017 г. по административно дело № 9576/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, което противоречало на определението, чиято отмяна се иска. На следващо място се твърди, че е налице и основанието по чл. 239, т. 5 АПК – страната вследствие нарушаването на съответните правила била лишена от възможността да участва в делото.
На проведеното по делото открито съдебно заседание, молителят, редовно призован не се явява. От негова страна е постъпило писмено становище по съществото на спора, с което искането за отмяна се поддържа, както и се иска настоящият съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, на основание чл. 144а АПК.
Не се явяват и ответните страни – Кмет на О. С, М.З, С.З, Л.З, А.С, Л.Ч, Н.Ч, С.Ч и А.Ч, редовно призовани.
От страна на Кмета на О. С чрез процесуален представител – юрисконсулт З.К са постъпили писмени бележки, с които се оспорва искането за отмяна и се моли да бъде оставено без уважение като неоснователно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Постъпило е становище от М.З, С.З и Л.З, в което се съдържат доводи за неоснователност на искането за отмяна.
От...