С.П обжалва Решение № 2628/16.04.2019 г. по адм. дело № 10941/2018 г. на Административен съд – София-град, с което, по оспорване на Петров, е изменено Протоколно решение № 11/03.09.2018 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ при район „Витоша“ – Столична община с увеличаване от 6 809,632 лв. на 18 845,18 лв. без включен ДДС на определения размер на обезщетението за правото на преминаване през имот с идентификатор 68134.1976.422, собственост на касатора, върху площ от 236,60 кв. м.
От ответниците Столична община – чрез район „Витоша“, e на позиция за недопустимост на жалбата, М.К я счита също за недопустима, евентуално – за неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, а ако бъде разгледана по същество – за нейната неоснователност. I. По допустимостта на касационната жалба.
Неоснователно е поддържаното от прокурора и насрещните страни възражение за недопустимост на касационното оспорване, обосновано с неизпълнението на условието по чл. 210, ал. 1 АПК съдебното решение да е неблагоприятно за касатора.
1. Действително, размерът на определеното от комисията обезщетение за правото на преминаване през имота на Петров за осигуряване на достъп до сграда и изгребна яма в същия имот е увеличено от съда почти три пъти. От тази гледна точка решението е благоприятно за Петров, доколкото формално е проведено успешно съдебно обжалване и е постигната по-висока от възприетата от администрацията оценка на правото.
2. Касаторът обаче твърди недопустимост на решението поради произнасянето на съда извън пределите на акта на административния орган, който бил основан на обезщетение за правото на преминаване, ограничено с 5-годишен срок. Т.е. оспорва се елемент от съдържанието на подлежащото на оценка право – дали то е срочно или безсрочно, а квалификацията му рефлектира върху размера на оценката (вж. изготвените от вещото лице по приетата в производството пред АССГ съдебно-оценителна експертиза варианти на оценка във всяка от двете хипотези). Дори при по-нисък размер на обезщетението, когато правото на преминаване е обвързано със срок, служещият имот би бил обременен само за даден период от време и този критерий за преценката на правния интерес от касационно оспорване е противопоставим на позитивния резултат от завишаването на размера на обезщетението, определен при безсрочен сервитут. По тази причина приемането от съда на обезщетение, основано на оценка на безсрочно право, може да се отъждестви с негативен за касатора резултат от спора. Следователно изводът, че решението е благоприятно за страната, не е еднозначен. Ако пък допустимостта на касационната жалба се отрече, твърденията за пороците на съдебното решение, засягащи защитим интерес, не биха могли да бъдат проверени.
3. При подаването на оспорването в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от кодекса, то следва да се приеме за допустимо.
II. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
1. Противно на тезата на касатора, съдът не е подменил предмета на спора, нито се е произнесъл „плюс петитум“.
а. Спорът е за законосъобразността на решението на комисията по чл. 210 ЗУТ за определяне на цената на правото на преминаване – чл. 192, ал. 6 вр. ал. 2 от закона. Административният акт, макар и съдържащ непрецизни формулировки, е издаден по молба на Киркова за учредяване именно на право на преминаване, която не обективира воля за ограничаване на правото със срок, такава не е изразена изрично и от колективния орган в разпоредителната част на решението. Всъщност не съществува колизия между вида на заявеното и оцененото с протоколното решение на комисията субективно право. Обстоятелството, че органът е кредитирал извършената в административното производство експертиза, почиваща по неясни причини на правила за оценка на срочно право, не променя индивидуализацията на самото право, а сочи на процесуален и произтичащ от него материалноправен порок на акта, с който е разрешен поставеният пред администрацията въпрос.
б. Решаващата дейност на съда се изчерпва със съответствието на оценката на правото с критериите за осъществяването й. Съдебната проверка с предмета по чл. 168, ал. 1 АПК по хипотеза включва и преценка относно правната уредба на материалното право и неговите белези. Без дължимия правен анализ на характера на правото и срока за евентуалното му упражняване не би могъл да бъде проведен същинският контрол за законосъобразността на административния акт. Съдът е стигнал до правилното и следващо от чл. 192, ал. 6 ЗУТ разрешение, че въпросният сервитут е безсрочен, обезщетението за него се плаща еднократно и предхожда издаването на заповедта за учредяването му по ал. 2 на чл. 192 от закона. Мотивите към съдебния акт не аргументират волеизявление с нов и различен от този на комисията предмет, а правилното прилагане на материалния закон спрямо оценката на правото на преминаване през чужд имот и то в границите на предявеното от Петров оспорване.
в. С оглед изяснения характер на правото, обект на оценка, размерът на определеното от съда обезщетение е съобразен със съдебно-оценителната експертиза. Липсата на основания за дискредитиране на заключението и неговото приемане без оспорване от страна на касатора е обусловило формирането на фактическите изводи на първата инстанция за коректната цена на правото на преминаване при спазване на процесуалния закон.
2. Тъй като правомощието на комисията се изчерпва с установяването на размера на обезщетението за сервитутното право, всички останали въпроси по предпоставките за учредяването му подлежат на изследване при обжалването на заповедта по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, а не в настоящото производство.
3. Неоснователни са доводите в касационната жалба за съществения характер на процесуалните нарушения, допуснати в административната фаза на производството.
а. С упражненото съдебно оспорване касаторът е реализирал в пълен обем правото си на защита срещу решението на комисията по чл. 210 ЗУТ.З, дори и да не е нарочно уведомяван за отделните етапи на протеклото пред комисията производство по оценка на правото на преминаване, това не представлява съществено административнопроизводствено нарушение. Чл. 210, ал. 3 ЗУТ поставя изискване единствено за съобщаване на решението на комисията, а не за задължително участие на заинтересовани страни при вземането му. Условие за провеждане на производството, завършващо със заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, е несъгласието между собствениците на засегнатите от сервитута имоти. Поради това цената на правото се определя от самата администрация – ал. 6 на чл. 192, по критерия на чл. 210, ал. 1 от закона.
б. Процесуалните правила на ЗУТ са специални спрямо общата уредба по АПК. Като резултат от посоченото отношение между нормите на закона и кодекса, неизпълнението от административния орган на задължението му за уведомяване по чл. 26 АПК не поражда автоматично обвързващата съда последица по чл. 168, ал. 5 вр. ал. 4 от кодекса.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
Изходът на спора пред касационната инстанция е основание за присъждане на своевременно поисканите разноски за платено адвокатско възнаграждение в полза на ответника Киркова.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2628/16.04.2019 г. по адм. дело № 10941/2018 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА С.П да заплати на М.К разноски за касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението е окончателно.