Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от доц. д-р Л.Д от [населено място] и от пълномощника й – адв. К.Б, срещу Решение № 33 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6632/2015 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт и развити съображения за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на правния спор.

Ответната страна – Агенция за социално подпомагане, чрез пълномощника си, в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са депозирани в срок, от надлежна страна и са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от доц. д-р Л.Д срещу Агенцията за социално подпомагане – София с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ), с който претендира да й бъде изплатено обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, настъпили вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители на Дирекция “Социално подпомагане“ гр. С. и Регионална дирекция “Социално подпомагане“ - София–град, изразяващи се в оставането й без финансови средства за периода от 20 декември 2014 година до 23 март 2015 година, което е допринесло за увеличаване на стреса и изнервеността й, до повишаване на телесното й тегло вследствие на гладни кризи, които трудно овладява и в невъзможност за закупване на консумативи, необходими за научно изследователската й дейност.

В уточненията към исковата молба ищцата твърди, че:

- през 2014 г. е направила...