Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Напоителни системи“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юрк.. П срещу Решение № 2427 от 07.05.2020 г. по адм. дело № 13666/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, второ отделение, 29 състав.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 439/ 15.11.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П..
Касаторът поддържа, че са налице основания по чл. 209, т.3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Счита, че от събраните по делото доказателства не са установени предпоставките по чл. 194 б, ал. 4 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ЗВ/, както и че правото на защита на дружеството е било нарушено, доколкото негов представител не е присъствал на съответните проверки, не е бил поканен, съответно не е бил запознат с констатациите в тях, като дори не ги е подписал. В касационната жалба се съдържа искане за отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на АССГ.
Ответната страна – директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. П., чрез процесуалния си представител юрк. М.Х изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С Разрешително № 01420008/20.12.2011 г. и решение за изменението му № 164/ 02.09.2015 г., издадени от МОСВ, е разрешено водовземане от повърхностни води с цел напояване на земеделски земи на „Напоителни системи“ ЕАД за водовземане от язовир "Тракиец", изграден в землището на с. тТракиец, общ. Хасково със срок на действие до 28.12.2021 г. с цел напояване и с разрешен воден обем 35 000 000 куб. м.
Съгласно раздел "Такса за водовземане" по разрешителното: "На основание чл. 194 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), за правото на водоползване се заплаща такса в размер, определен в съответствие с Тарифа за таксите за водовземане, на ползване на воден обект и за замърсяване /ПМС177/24.06.2011 г., отм. ДВ, бр. 3/10.01.2012 г. /.
Във връзка с дължими такси по това разрешително, е извършена проверка от експерти от Дирекция "Контрол" при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", при която е съставен Констативен протокол № 114/ 24.04.2017 г. и при която е установено, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., която е в размер на 8 965 /осем хиляди, деветстотин шестдесет и пет/ лева.
Към 21.02.2019 г. били постъпили плащания от „Напоителни системи“ ЕАД за периода 01.01.2016 г - 31.12.2016 г., като била заплатена сумата от 1185, 90 лева /хиляда сто осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/. При извършена проверка от експерти от Дирекция "Контрол" при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", обективирана в протокол № 43/ 21.02.2019 г., било установено, че не е заплатена още сумата от 7 779, 10 лева /седем хиляди, седемстотин седемдесет и девет лева и десет стотинки/ главница, върху която следва да се начисли лихва.
На основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ е изготвено и изпратено писмо № ПО-02-94/06.03.2019 г. до „Напоителни системи“ ЕАД с покана за доброволно изпълнение чрез заплащане на дължимата такса за посочения период в размер на 7 779, 10 лева /седем хиляди, седемстотин седемдесет и девет лева и десет стотинки/, върху която сума следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. Дружеството е уведомено, че при неплащане на сумата в седмодневен срок, ще бъде издаден акт за принудителното й събиране по реда на ДОПК, заедно с дължимите лихви за периода за забава.
Тъй като дружеството не е внесло поисканата такса, бил издаден АУПДВ № 439/ 15.11.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П. за събиране на посоченото публично вземане, при което е установена главница в размер на 7 779, 10 лева /седем хиляди, седемстотин седемдесет и девет лева и десет стотинки/ за периода 01. 01. - 31.12.2016 г. и лихва за периода от 01.04.2017 г. до 07.10.2019 г. – 2072, 43 лева /две хиляди седемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/.
Съдът е приел, че не е спорно по делото, че дружеството е подало декларация за посочения период 01. 01. - 31.12.2016 г. С декларацията е установено и отчетено задължение в размер на 1185, 90 лева /хиляда сто осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/, при цена на куб. метър от 0. 01 лева /за което няма спор между страните, че е нормативно установената за периода/, но при установен като отнет годишен воден обем от 1 185 900 м3. Органът е възприел друго количество като предмет на таксуване, а именно 8 965 000 м3, като е съобразил представените от дружеството месечни справки за използваните водни количества, които са изпращани по електронната поща на дирекцията /л. 135 - л. 162 от делото/.
За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената форма и при правилно прилагане на материалния закон.
Настоящият касационен състав на първо отделение на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд не е събрал цялата административна преписка по издадения АУПДВ, както и е постановил своя съдебен акт, основавайки се на писмени документи, които не са приети и приобщени по делото като доказателства и с това е нарушил правото на защита на оспорващото дружество. Съгласно чл.171, ал. 1АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съгласно чл.171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
Видно от данните по делото, в мотивите на съдебния акт съдът се е позовал на констатациите на административния орган в приложените два броя констативни протокола – констативен протокол № 114 от 24.04.2017 г. и № 43 от 21.02.2019 г. за извършена проверка от експерти от дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Приел е, че относно установения размер на ползваното и съответно отчетено като дължимо за заплащане количество вода относно 2016 г. за процесния обект е налице несъответствие, както следва: декларираният от дружеството размер на ползвано количество е 1 185 900 м3, а възприетото от органа количество е 8 965 000 м3, от което произтича разминаването в търсената сума за такса. Съдът се е позовал и на представени месечни справки / л.135 – л.162 от делото/, изпращани на електронната поща на дирекцията от „Напоителни системи“ ЕАД и въз основа на тях правилно органът е установил ползваното водно количество за посочения период.
Едновременно с това е видно, че по делото се съдържа и констативен протокол № АФПД – 8 от 07.03.2018 г. / на л. 21 – л.22 от делото/ за извършена проверка от експерт в дирекция „Контрол“ при БД - ИБР във връзка с разрешително № 01420008 от 20.12.2011 г. и изчисляването на дължимата годишна такса за 2016 г. относно язовир „Тракиец“. В цитирания протокол е отразено, че с писмо вх. № КД -11-96 от 22.02.2019 г. в деловодството на БД - ИБР са входирани документи на „Напоителни системи“ ЕАД по посоченото разрешително, съгласно които в констативен протокол № 43 от 21.02.2019 г. са подадени следните суми и количества, а именно 7779,10 лева, а съгласно протокол приложение № 4 на Министъра на околната среда и водите в годишния финансов отчет отразените такси са 0,00 лева.
Така цитираният констативен протокол въобще не е обсъден от първоинстанционния съд, както и от страна на съда не е указано на ответната страна да представи цитираното в него писмо № КД – 11-96 от 22.02.2019 г. от „Напоителни системи“ ЕАД, както и входираните с него писмени документи, които са пряко свързани с издадения АУПДВ. В тази връзка съдът е бил длъжен да укаже на ответника да комплектова цялата административна преписка по издаване на оспорения АУПДВ, а в случая това не е сторено.
От друга страна, съгласно протокол от открито съдебно заседание, проведено на 09.03.2020 г. / л.132-л.133 от делото/ съдът е докладвал писмо с № 8013 от 06.03.2020 г. и № 8021 от 06.03.2020 г. с приложени към тях доказателства, както и молба от процесуалния представител на ответника. В същото съдебно заседание са приети документите към посочените молби, без обаче да има каквото и да е налице описание какво е съдържанието им. В същото съдебно заседание е изслушано вещото лице Добрева и е прието заключението по изготвената ССчЕ. Даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. По делото са приобщени документи от л. 82 до л. 89, представляващи писмо изх. № ПО-02-94/6 от 10.02.2020 г., вх. № 5013 от 13.02.2020 г. по описа на АССГ, заедно с документи към него, изходящи от ответната страна. Така описаните писмо с документи са постъпили след съдебното заседание, проведено на 10.02.2020 г. и не са докладвани от съда в откритото съдебно заседание на 09.03.2020 г. и съответно, не са приети по надлежния ред.
С молба изх. № ПО-02-94 /7-06.03.2020 г., вх. № 8514 от 11.03.2020 г. по описа на АССГ с дата на пощенското клеймо 09.03.2020 г. от ответната страна са представени 12 бр. съобщения, изпратени на електронната поща на БД – ИБР, ИРМ Хасково, съдържащи справки от „Напоителни системи“ ЕАД за иззетите водни количества за язовир „Тракиец“. Справките са месечни и се съдържат от л. 135 до л. 162 от делото.
В съдебния акт първостепенният съд изрично се позовава на представените след приключване на устните състезания месечни справки, изходящи от „Напоителни системи“ ЕАД, които са част от делото на л.135 – л. 162 и формира извод, че правилно административният орган ги е взел предвид при мотивирането на акта си.
Както се установява по-горе, съдът не е приобщил и приел представените от издателя на акта писмени документи, представляващи посочените ежемесечни справки за 2016 г. относно язовир „Тракиец“. Съдът се позовава на представени след приключване на устните състезания писмени документи /прил. на л. 135 –л. 162 от делото/, които въобще не са приети по делото. Отделно от това не е приел и представени от ответника документи съгласно писмо изх. № ПО-02-94/6 от 10.02.2020 г., вх. № 5013 от 13.02.2020 г. по описа на АССГ / на л. 82-л.89 от делото/. Следователно, съдът е допуснал нарушение на чл.148 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, доколкото не е събрал доказателства с участието на страните и е изградил решението си на базата на документи, които не са събрани и приети по предвидения в ГПК и в АПК ред.
Така допуснатите от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и това обуславя отмяната на решението като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото новият състав на съда следва да задължи органа, издател на акта да представи в цялост административната преписка, включително и описаните в констативния протокол № АФПД-8 от 07.03.2018 г. /л.21-л.22 от делото/ документи, входирани от „Напоителни системи“ ЕАД. Съдът е длъжен да приеме представените писмени документи от ответника – 12 бр. ежемесечни справки, изходящи от „Напоителни системи“ ЕАД за иззетите водни количества за язовир „Тракиец“ за процесната 2016 г. / описани по-горе/ в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В допълнение следва да се посочи, че доколкото от приетото по делото заключение по ССчЕ / на л. 121-л.123 от делото/ вещото лице не е работило по така описаните ежемесечни справки, изходящи от „Напоителни системи“ ЕАД, както и по представения воден баланс за 2016 г. за язовир „Тракиец“, при необходимост ако счита, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, съдът може да назначи допълнителна ССчЕ, която да вземе предвид и отразеното в така посочените ежемесечни справки за 2016 г., изходящи от „Напоителни системи“ ЕАД, както и всички документи, които са част от административната преписка и да се извърши съпоставка за констатираното от органа несъответствие и как е формирана от органа дължимата такса за водовземане за процесния период 01.01-31.12.2016 г. за водовземане на повърхностни води – 8 965 000 куб. м. х 0,01 лева= 8 965 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2427 от 07.05.2020 г. по адм. дело № 13666/2019 г. по описа на Административен съд София град, второ отделение, 29 състав, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.