Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А.И лично и като пълномощник на П. И., М. Д., двете действащи лично и със съгласието на законния си представител А.И, и на К.И срещу решение № 7920 от 12.12.2019 г. по адм. дело № 2444/2019 г. на Административен съд - София град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска да се отмени като се върне административната преписка на Комисията за защита на личните данни за ново разглеждане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда и на основание чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА).

Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано и иска да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й приема следното:

С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на А.И, П. И. и М. Д., двете действащи лично и със съгласието на законния си представител А.И, и на К.И срещу решение № ППН-02-682/2017 г. от 10.01.2019 г. на Комисията за защита на личните данни.

Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства:

Производството пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба рег. № ППН-02-682/18.12.2017 г., подадена от А.И, лично и като пълномощник на П. И. и М. Д., на които е и законен представител, и на К.И срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с оплаквания за неправомерно обработване на личните данни на всички жалбоподатели, изразяващо се във...