Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Миграция” при Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Терзийска. Жалбата е срещу решение №1064 от 18.02.2020г., постановено по адм. дело №10962/2019г. от Административен съд София – град. С него по жалба на Г. Хадже, [дата на раждане] в [населено място], [държава], е отменена заповед рег. №5364з-1585/27.08.2019г. на директора на дирекция „Миграция” при МВР и преписката е върната за продължаване на производството със задължителни указания по приложение на закона. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Г. Хадже, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци по чл.209, т.3 от АПК, налагащи отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд София – град е било образувано по жалба на Г. Хадже срещу заповед рег. №5364з-1585/27.08.2019г. на директора на дирекция „Миграция” при МВР. С нея на основание чл.21е, т.5 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ) е прекратено административното производство по предоставяне на жалбоподателя на статут на лице без гражданство на територията на Р. Б, тъй като лицето не е представило документи, изискани му от органа.
С обжалваното решение №1064 от 18.02.2020г. по адм. дело №10962/2019г. административният съд е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на директора на дирекция „Миграция” при МВР за продължаване на производството при съобразяване на дадените с решението задължителни указания по прилагане на закона, а именно, че не са налице предпоставките по чл.21е, т.5 от ЗЧРБ за прекратяване на административното производство, тъй като за Г. Хадже са съществували извинителни причини да не представи изискваните от органа документи.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при материална незаконосъобразност, представляваща основание за отмяната му на основание чл.146, т.4 от АПК. Съдът е обсъдил личната и семейната история на оспорващия, свързана с пристигането и установяването му в България, датиращо от 17.07.1990г. Установил е, че с решение №1615/24.07.2018г. по адм. дело №1460/2018г. на Административен съд Варна, потвърдено с решение №1901/12.02.2019г. на ВАС по адм. дело №12722/2018г., е отменена заповед №365з-1417/12.04.2018г. на директор на ОДМВР – Варна, с която на Хадже е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Съдът се е позовал и на данните, съдържащи се в писмо с изх. №КОВ-04-02-530/02.07.2019г., изпратено от Министерство на външните работи, дирекция "Консулски отношения" до директора на ОДМВР - Варна, в което се сочи, че посолството на Ислямска република Иран в София и посолството на Р. Б в Техеран не могат да предоставят информация за категорично съответствие на Г. Хадже с данните в регистрите на населението в Иран. От така установеното съдът е приел, че не става ясно какъв документ изисква дирекция „Миграция" при положение, че жалбоподателят пребивава на територията на РБългария от около 30 години и че същият не може да бъде върнат принудително в държавата си на произход, предвид влезли в сила съдебни решения, в това число и на Върховния административен съд. Стигнал е до извод, че за Хадже е била налице обективна невъзможност да притежава и представи изискваните от органа документи, като тази невъзможност представлявала предвидените в разпоредбата на чл.21е, т.5 от ЗЧРБ „извинителни причини". Съдът е установил също, че в производството пред него е представен акт за раждане, който не е оспорен. Обжалваното решение е правилно.
От данните по делото се установява, че Г. Хадже пребивава на територията на Р. Б от 17.07.1990г. С решение №4153/05.07.2001г. на председателя на Агенцията за бежанците на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец. Това решение е обжалвано от Хадже пред Върховния административен съд, който със свое решение №1005/05.02.2002г. по адм. дело №7345/2001г. е отхвърлил жалбата. Решението е оставено в сила от петчленен състав на ВАС с решение №6433/02.07.2002г. по адм. дело №2086/2002г.
С решение №УП-95/15.08.2007г. на интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците е отхвърлена последваща молба на Хадже за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбата на кандидата за международна закрила е отхвърлена с решение №322/28.09.2007г. на АССГ.
Със заповед рег. №ЗДМ-21/14.01.2008г. на директора на дирекция „Миграция” при МВР на Хадже е наложена ПАМ „Принудително отвеждане до границата на Р. Б”. Заповедта е отменена с решение №7110/19.12.2012г. по адм. дело №7638/2012г. на АССГ, потвърдено с решение №8440/13.06.2013г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело №3517/2013г.
Със заповед №365з-1417/12.04.2018г. на директора на ОДМВР – Варна на чужденеца е наложена ПАМ ) „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Тази заповед също е отменена с решение №1615/24.07.2018г. по адм. дело №1460/2018г. на Административен съд Варна. Същото е оставено в сила с решение №1901/12.02.2019г. по адм. дело №12722/2018г. на тричленен състав на ВАС.
На 12.03.2019г. Г. Хадже е подал заявление за предоставяне на статут на лице без гражданство. Със съобщение УРИ 125560-701/18.04.2019г. от началник сектор „Миграция”, чужденецът е уведомен, че в срок до 30 дни трябва да предостави удостоверение за раждане, документ за законното му пребиваване на територията на Р. България и актуален документ от посолството на Иран, в който категорично да е отбелязано, че не се явява гражданин на Иран. След като исканите удостоверение за раждане и документ за законно пребиваване на територията на Р. България не са представени в указания срок, директорът на дирекция „Миграция” при МВР е издал обжалваната пред първоинстанционния съд заповед №5364з-1585/27.08.2019г., с която на основание чл.21е, т.5 от ЗЧРБ е прекратил административното производство.
При гореизложените данни обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд, че за Г. Хадже е била налице обективна невъзможност да представи изисканите от него документи.
Съгласно чл.21в, ал.7 от ЗЧРБ в хода на производството по предоставяне на статут на лице без гражданство кандидатът е длъжен да съдейства, като изложи добросъвестно положението си и представи всички доказателства, относими към разглеждането на заявлението му, с които разполага или за които има основания да се предполага, че са му налични. При описаните по-горе обстоятелства, за органа, издал процесната заповед, не е имало основание да предположи, че лицето разполага с документ за законното му пребиваване на територията на Р.Б.О липсва законово основание за това, съответно за Хадже е налице обективна невъзможност да представи искания документ. Изначалната липса на такъв документ прави неоправдано искането на органа за излагане на извинителни причини от страна на лицето за това, че не може да го представи. Поради това следва да се приеме за правилен изводът на АССГ, че за непредставянето на документ за законно пребиваване на територията на страната са били налице извинителни причини. В случая тези извинителни причини не е било нужно да бъдат сочени от търсещия статут. Във връзка с изложеното следва да се вземат предвид и предписанията, дадени с §89 и §90 от Наръчника за закрила на лица без гражданство от 2014г. на Върховния комисар за бежанците при ООН относно споделената по принцип тежест на доказване в процедура за определяне на статут на лице без гражданство доколкото предвид естеството на липсата на гражданство кандидатите често не са в състояние да обосноват твърдението с много документални доказателства, ако изобщо разполагат с такива. Препоръката е, че кандидатът и проверяващият орган трябва да си сътрудничат при набавянето на доказателства за установяване на фактите.
В същото време следва да се отчете, че представянето в хода на съдебното производство на копие от акт за раждане на чужденеца, придружен с официален превод на български език, свидетелства, че същият е положил усилия да съдейства при разглеждане на обстоятелствата по заявлението му по начина, предвиден в чл.21в, ал.7 от ЗЧРБ, като представи всички документи, с които разполага или може да се снабди.
По отношение на изискания актуален документ от посолството на Иран, в който категорично да е отбелязано, че Г. Хадже не се явява гражданин на тази държава, следва да се отбележи, че в оспорваната заповед непредставянето на този документ не е посочено като фактическо основание за прекратяване на административното производство на основание чл.21е, т.5 от ЗЧРБ. За пълнота следва да бъде допълнено следното:
Според чл.21б, ал.1 от ЗЧРБ, статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. В чл.1, пар.1 от Конвенцията за правата на лицата без гражданство от 1954г. е дадено определение на понятието „лице без гражданство", според което за целите на Конвенцията понятието „лице без гражданство" означава лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство.
Според тълкуване, дадено в Наръчника за защита на лицата без гражданство на ВКБООН от 2014г., чл.1, пар.1 от Конвенцията следва да се тълкува с обичайното значение на текста, но в контекста и като се отчита предметът и целта на конвенцията. Според преамбюла на Конвенцията, предметът и целта й е да осигури на лицата без гражданство най-широкото ползване на основните права и свободи. Създателите на конвенцията са възнамерявали да подобрят положението на лицата без гражданство като регулират техния статут.
През 1949г., е изготвен доклад от Икономическия и социален съвет на ОН, в част ІІІ от който се посочва, че са налице две категории лица без гражданство – лица без гражданство de jure и лица без гражданство de facto. Лицата без гражданство de jure са тези, които не са граждани на никоя държава, защото или поради рождение или пък впоследствие те не са получили гражданство или защото по време на живота си те са загубили своето гражданство и не са придобили ново гражданство. Лицата без гражданство de facto са тези, които напускайки страната на която са граждани повече не се ползват от защитата и подкрепата на националните власти или поради причината, че тези власти отказват да им дадат тази защита и подкрепа, или пък защото те самите са отхвърлили защитата и подкрепата на държавата, на която са граждани. При така изложеното следва да се приеме, че определянето дали едно лице се разглежда като гражданин в съответствие със законодателството на дадена държава предполага анализ на конкретния случай относно това как държавата, чийто гражданин е било лицето се отнася към неговия статут. За да се потърси отговор на този въпрос следва да се вземат предвид данните от писмо с изх.№КОВ-04-02-530/02.07.2019г., от Министерство на външните работи, дирекция "Консулски отношения", в което се сочи, че при поискано от посолството на Ислямска република Иран в София и от посолството на Р. Б в Техеран съдействие, са получени отговори, че предоставената от лицето Г. Хадже информация е непълна и недостатъчна, за да послужи като основание за констатиране на категорично съответствие с данните в регистрите на населението, поради което е невъзможно да се състави документ за наличието или отсъствието на иранско гражданство. Както правилно е възприето и от първоинстанционния съд, даденото становище на практика означава отричане наличието на иранско гражданство на Г. Хадже. И след като от посочените институции не може да се представи исканият документ, няма как и лицето, искащо предоставяне на статут да разполага или да се сдобие с такъв.
По изложените съображения законосъобразно АССГ е приел, че не е било налице основанието да се приложи чл.21е, т.5 от ЗЧРБ и производството по предоставяне на Г. Хадже на статут на лице без гражданство да бъде прекратено. Поради това обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1064 от 18.02.2020г., постановено по адм. дело №10962/2019г. от Административен съд – София град.
Решението е окончателно.