О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3377

гр. София, 26.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 519/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от П. И. И., подадена чрез пълномощника му адв. Р. С. - САК, срещу въззивно решение № 286/27.10.2023 г. по в. гр. д. № 521/2023 г. на ОС – Добрич, постановено в производство по извършване на съдебна делба.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и изнасяне делбените имоти на публична продан. С приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от ответника в производството – М. И. В., чрез адв. Д. П. от АК – В., в което са изложени съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 260006/03.05.2023 г. по гр. д. № 2003/2017 г. на РС – Добрич, с което с което на основание чл.353 от ГПК, в дял на П. И. И. е предоставена сграда с идентификатор *** със застроена площ 84 кв. м, едноетажна, с предназначение – жилище, еднофамилна и изба с площ от 10.40 кв. м., а в дял на съделителката М. И. В. са предоставени сграда с идентификатор *** със застроена площ от 34 кв. м. , едноетажна, с предназначение – жилище, еднофамилна, и сграда с идентификатор *** с площ от 14.50 кв. м., едноетажна, с предназначение – хангар, депо, гараж, като П. И. И. е осъден да заплати на М. И. В. за уравнение на дела й сумата 848 лева.

За да потвърди първоинстанционното решение по начина на извършване на делбата, въззивният съд е приел следното: Първоначалните съделители са били трима, като с влязло в сила решение по делото по чл.344, ал.1 ГПК е била допусната делба на съсобствените имоти в [населено място], [улица] : поземлен имот с идентификатор *** с площ от 199 кв. м /по документ за собственост 172 кв. м/, ведно с попадащите в него - сграда с идентификатор *** със застроена площ от 84 кв. м, едноетажна, с предназначение – жилище, еднофамилна, сграда с идентификатор *** със застроена площ от 22 кв. м, едноетажна, с предназначение – жилище, еднофамилна и сгарада с идентификатор *** със застроена площ от 22 кв. м, едноетажна, с предназначение – хангар, депо, гараж, при квоти за Ж. П. И. –4/6, П. И. И. –1/6 и М. И. В. - 1/6. Съделителката Ж. П. И. е починала и законните наследници са другите двама съделители, нейни деца. Със саморъчно завещание от 03.12.2017 г. Ж. П. И. се разпоредила със своите 4/6 идеални части от делбения имот в полза на сина си П. И. И.. С влязло в сила решение по друго дело, са отхвърлени предявените от М. И. В. срещу П. И. И. искове за нищожност по чл.42 б.“б“ във вр. с чл.25 ал.1 ЗН и за унищожване по чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН на завещанието, но е уважен искът по чл.30 ал.1 ЗН, като извършеното в полза на П. И. И. завещателно разпореждане е намалено с 1/3, с която 1/3 е възстановена запазената част на М. И. В. от наследството на майка Ж. П. И.. Делбеният съд е съобразил новонастъпилите обстоятелства, според които е приел, че делбата в случая следва да се извърши между П. И. И. с дял от 11/18 идеални части и М. И. В. с дял от 7/18 идеални части.

По начина на извършване на делбата въззивният съд е приел, че водещ е принципа на чл.69 ал.2 ЗН всеки от съделителите да получи дела си в натура, а публичната продан по чл.348 от ГПК е крайна мярка, приложима само, ако не съществува възможност всеки съделител да получи дела си в натура. В случая възможност да бъде извършена делба по реда на чл. 353 ГПК е установено да е възможна, тъй като допуснатите до делба сгради са три, които могат да се обособят в два дяла за всеки от съделителите според вариант 4 от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, така че в единия дяла да е сграда с идентификатор ***, а във втория дяла да са другите две сгради, с което се спазва принципа на чл.69, ал.2 ЗН всеки съделител да получи дял в натура, а неравенството да се уравни с пари. Установено е от приетото заключение на СТЕ, че двете делбени сгради с идентификатори, завършващи на 1 и 2, са в лошо състояние, че са наблизо, изложението на сграда 2 е на север и под нея са двете стари канализационни шахти, но тези техни характеристики не изключват възможността всеки от съсобствениците получи в реален дял сграда и не следва да се постанови изнасянето на публична продан, и възраженията на съделителя П. И. в тази насока са счетени за неоснователни. Въззивният съд е приел още, че въпреки недостатъците си, сградата с идентификатор ***, и заедно другите две сгради с идентификатори, завършващи *** и ***, могат да съществуват като обект на самостоятелно право на собственост на двамата съделители поотделно, при това в съществуващото им състояние и, без да се извършват преустройства за обособяване на реалните дялове за съсобствениците, а лошото техническо състояние и необходимостта от ремонт на сградите и всички негативни характеристики на делбения имот имат значение за оценката на имота, необходима при извършване на делбата по който и да било способ, но са ирелевантни за самия избор на способа за нейното извършване. Съдът е посочил, че неравенстното на правата им в съсобствеността изключва тегленето на жребий по чл.352 ГПК, поради което извършването на делбата на сградите следва да бъде извършено чрез разпределянето им по чл. 353 ГПК, като влошените лични отношения между съделителите също са ирелевантен критерий за начина на извършване на делбата. По тези съображения въззиният съд е заключил, че вариант №4 от заключението на вещото лице, при който съделителят П. И. И. получава в дял сградата с идентификатор ***, а съделителката М. И. В. получава в дял сградите с идентификатори *** и ***, в най-голяма степен съответства на притежаваните от страните дялове в съсобствеността и тяхната парична стойност, съответно и на сумата, която следва да се заплати за уравнение на дяловете. По отношение на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор *** с площ 199 кв. м. е прието, че той е реално неподеляем, тъй като с разпределянето на сградите в дял на всеки от съделителите ще се създаде хоризонтална етажна собственост, и поземленият имот ще остане с обслужващо предназначение като неделима обща част. Поради съвпадане изводите на двете инстанции по начина на извършване на делбата, първоинстанционното решение е потвърдено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочи наличие на основаниата по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Конкретно са формулирани два въпроса, за които се твърди, че се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото: 1/ Допустимо ли е вещото лице да дава заключение по законността на определени факти или това е прерогатив на съда?; 2/ Може ли съдът да извърши преценка за поделяемостта на недвижим имот без да спазва разпоредбата на чл.203, ал.1 ЗУТ? Имат ли строителните правила и норми преюдициално значение при извършване на преценка за поделяемостта на недвижим имот? В т.1 от същото изложение е направено оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, но не е формулиран конкретен въпрос, а е изложен само довод, че това нарушение е довело до постановяване на неправилно решение.

Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, общо основание за допускане на касационното обжалване съставлява конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне. И двата формулирани въпроса се явяват необуславящи изводите на въззивния съд, защото той не е излагал мотиви по тях, като първият въпрос е и неясен. В случая въззивният съд е приел, че има три сгради като самостоятелни обекти на собственост, които могат без преустройства да се групират в два дяла според броя на съделителите, при което преценката за поделяемост по чл.203, ал.1 ЗУТ не е обуславяща за изводите му. Следва да се посочи, че нормата на чл.203, ал.1 ЗУТ е приложима, когато от отделен допуснат до делба самостоятелен обект на собственост се преценява дали могат да се образуват повече самостоятелни обекти на собственост, каквато хипотеза в настоящето дело не е разглеждана. При липсата на формулиран правен въпрос от касатора, като една от кумулативните предпоставки за селекция по чл.280, ал.1 ГПК, обжалването не може да се допусне, защото касационната инстанция няма правомощието да извлича такъв въпрос според т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което препятства преценката дали е налице и соченото бланкетно от касаторите специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК, които не са и обосновани - не е посочена съдебна практика, с която въззивното решение по двата въпроса да влиза в противоречие (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), нито е обосновано значението на поставените въпроси в контекста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако хипотетично се приеме, че двата въпроса са обуславящи (което в случая не е налице). Когато се твърди основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Направеното общо позоваване, че произнасянето по спора е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според изложеното в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Развитите с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи са оплаквания за неправилност и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящето производство по чл.288 ГПК, в което съдът проверява само предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

При извършената служебна проверка от касационния съд, не се установяват факти, сочещи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито очевидна неправилност на същото.

Горните съображения обосновават извод за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените и поискани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., заплащането на които е удостоверено с приложените към отговора на касационната жалба доказателства.

Ето защо, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховният касационен съд, Гражданска колегия, на основание чл. 288 ГПКОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 286/27.10.2023 г. по в. гр. д. № 521/2023 г. на ОС – Добрич.

ОСЪЖДА П. И. И. да заплатят на М. И. В. сумата 1300 лв. разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: