Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С.В против решение № 50/24.02.2020г. на Административен съд Перник по адм. дело № 706/2019г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение КПК-28/14.10.2019г. на директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № РВ-3-13-00630153/22.08.2019г. на ръководителя на по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ Перник, като с последното е разпоредено връщане на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО /възстановяване/ на суми, представляващи обезщетение за раждане на дете за периода от 19.12.2017г. до 2.01.2018г. и обезщетение временна неработоспособност за периода от.9.01.2018г. до 14.05.2018г. по болнични листове в общ размер на 2534.71 лева.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Перник взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане, с които се разпорежда възстановяване на суми получени като обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението като по същество се твърди наличието на материалните предпоставки за отпускане на обезщетенията трудово правоотношение, задължително осигурено лице и наличие на правото за получаване на обезщетения.

Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по приложената преписка е установил от фактическа страна, че при проверка на осигурителя се установява, че същият е подал декларация с която декларира чене е назначавал лица по трудов договор, не разполага с документи касаещи дружеството и не е упълномощавал други лица да го представляват в качеството му на управител. Издадени са задължителни предписания за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО на лица по списък, включително и жалбоподателя, влезли са в сила, не са изпълнени и данните служебно са заличени. При тези действия е прието че жалбоподателят не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство и няма право на парично обезщетение, поради което полученото такова следва да се възстанови. При наличие на предпоставките по чл. 114, ал. 2 т. 2 КСО жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно.

Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО предвижда, че осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и по чл. 50 ал. 6 КСО, ако имат най малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. При анализ на цитираните разпоредби следва извода, че касатора не е извършвал трудова дейност при осигурителя, за който представя трудов договор, поради това не е осигурено лице според законовите разпоредби и поради това не е осигурен за осигурителен риск „временна неработоспособност и майчинство“. Поради това не му се дължи и обезщетение за такъв осигурителен риск и полученото парично обезщетение е подлежи на възстановяване.

При констатации в същия смисъл съдът е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 24.02.2020г. на Административен съд Перник по адм. дело № 706/2019г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.