Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк.. Г, срещу Решение № 13 от 27.05.2020г., постановено по адм. дело № 92/2020 г. по описа на Административния съд – гр. Р., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 34-ФК от 16.01.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката „запечатване на търговски обект” - аптека, намираща се в гр. Р., ул. „Т.И”, стопанисван от „Медикафарма” ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че процесната заповед е мотивирана и ПАМ е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на адресата на ПАМ. Иска обжалваното решение да бъде отменено и процесната ЗПАМ потвърдена, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Медикафарма” ЕООД, чрез адв.. М, в представен писмен отговор е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ № 34-ФК от 16.01.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ...