Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Р. Е. Д“ ЕАД, гр. С., приподписана от процесуалния ме представител адв.. В, срещу Решение № 2606 от 21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 6638/2019 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107,ал. З от ДОПК №ДНД18-ТД26-127/51/06.02.2019 г., издаден от старши инспектор в отдел „ОП“- Надежда /Връбница на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община.Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място сочи, че предмет на обжалване пред първоинстанционния съд не е била частта от АУЗД относно вменените задължения за данък недвижими имоти, а единствено и само в частта му относно определеното задължение за такса битови отпадъци /ТБО/. Твърди се, че не е съобразен фактът, че дружеството е упражнило правото си по чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУСО, за да запази установения ред за определяне на ТБО, избран от праводателя му с надлежно подадена декларация по чл. 23 ал.1 от същия подзаконов нормативен акт, поради което актът е издаден и в противоречие с разпоредбата на чл. 68 ЗМДТ. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен АУЗД в обжалваната му част, или алтернативно да бъде отменено Решението и преписката да бъде върната на органа по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при издаването на новия акт.
Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "Общински приходи" към направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община, оспорва касационната жалба по подробни аргументи изложени в депозирания отговор. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 609,51 лева.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на АУЗД по чл. 107,ал. З от ДОПК № ДНД18-ТД26-127/51/06.02.2019 г., издаден от старши инспектор в отдел „ОП“- Надежда /Връбница на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община, потвърден изцяло с решение изх. № СФД19-РД28-122 от 24.04.2019 г. на ответника, с който на „Р. Е. Д“ ЕАД са установени задължения за периода от 01.04.2018 г. - 31.12.2018 г. за ДНИ в размер на 1685,21 лева и лихва - 6,24 лв., както ТБО в размер на 8987,79 лв. за недвижим имот, представляващ земя, находяща се в гр. С., р-н „Надежда“, бул. „Рожен“ № 41, с иденфикатор 68134.1372.2052, партиден №7204F110856, придобит през м. 03.2018 г.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против АУЗД, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без да са допуснати нарушения на административно – производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Според решаващия състав задълженията за ТБО са определени за цялата 2018 г. в промили върху отчетната стойност имота съгласно Заповед №СОА-РД09-959/30.10. 2017 г. и Решение №793от 21.12.2017 г., поради което са отхвърлени като неоснователни възраженията за противоречие на акта с разпоредбите на ЗМДТ, доколкото забраната касае нормативна промяна, какъвто не е настоящия случай.
Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон, без да са допуснати нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователно е възражението на касатора, че пред първоинстанционният съд е обжалван АУЗД само по отношение на установените задължения за ТБО. От приложената по делото жалба до АССГ /л. 5-7/ е видно, че АУЗД е обжалван в цялост, въпреки, че по отношение на установеното задължение за ДНИ не са наведени конкретни оплаквания. Административният съд правилно е потвърдил АУЗД в тази част като правилен и законосъобразен.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на касатора свързани с неправилност на съдебния акт, поради протоворечието му с разпоредбите на чл. 67 и 68 ЗМДТ при определяне на размера на ТБО за процесия период.
По делото не е било спорно, че имотът, за който е определена ТБО е нежилищен и е новопридобит от касатора през м. 03.2018 г., като предходният собственик на имота – „ИХБ Електрик“ АД е подал декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО /л. 31/ за определяне на ТБО по реда на чл. 22, т. 1 – според количеството на битовите отпадъци. Тази декларация ползва новия собственик доколкото същият по реда и в сроковете по чл. 25, ал. 3 НОАМТЦУПСО има право да поиска да се запази установения ред за определяне на ТБО, ако не променя предназначението на имота. В процесния случай жалбоподателят е подал декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО с вх. № СФИ18 - ТД26-338 от 29.06.2018 г. /л. 33/, но извън регламентирания в чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУПСО – 7 дневен срок от подаване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Този срок е преклузивен, поради което с изтичането му се погасява правото на лицето по чл. 25, ал. 3 от Наредбата и съответно размера на ТБО да бъде определен според количеството на битови отпадъци.
В тази връзка правилен е крайният извод на съда, че ТБО законосъобразно е определена в промили върху отчетната стойност имота. С оглед установените факти по спора приложими са правилата за определяне на ТБО по чл. 21, т. 3 вр. с чл. 26 НОАМТЦУПСО, които са в съответствие с чл. 67, ал .2 от ЗМДТ, а именно – извън случаите по чл. 23 и чл. 24 НОАМТЦУПСО - ТБО за нежилищни недвижими имоти се определя пропорционално в промили на база на отчетна стойност на недвижимия имот, така както е процедирано в оспорения АУЗД. В чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ /в приложимата редакция/ са установени два способа за установяване размера на дължимата такса - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите видно от текста на закона не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената последователност. Тази норма не противоречи на принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците /съображение 26/. Този извод се потвърждава и от даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за съб
иране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО.
По тези съображения следва да бъде прието, че решението не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 584,54 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2606 от 21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 6638/2019 г. по описа на Административен съд – София – град.
ОСЪЖДА „Р. Е. Д“ ЕАД, ЕИК 204950963, представлявано от Д.Ж, да заплати на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност“ при Столична община сума в размер на 584,54 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.