Националната агенция за приходите е подала касационна жалба срещу решение № 99/07.01.2020 г. по адм. дело № 9376/2019 г. по описа на Административния съд – София град, с което е осъдена да заплати на „Ди енд ди груп 2012“ ЕООД със седалище и адрес на управление София обезщетение в размер на 4 400 лева за имуществена вреда, причинена от ревизионен акт №Р-22221418001302-092-001/14.05.2019г., отменен с решение №1326/02.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– София при Централното управление на Националната агенция за приходите, както и съдебни разноски в размер на 825 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът "Ди енд ди груп 2012“ ЕООД със седалище и адрес на управление София е поискал отхвърлянето на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна.
Производството пред Административния съд – София град е образувано по исковата молба на "Ди енд ди груп 2012“ ЕООД със седалище и адрес на управление София, с която срещу Националната агенция за приходите е предявен иск за заплащане на обезщетение от 4400 лева за причинена имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за обжалването на ревизионен акт № Р-22221418001302-092-001/14.05.2019 г., издаден от екип от инспектори по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2019 г. – датата на решението, с което е отменен ревизионния акт.
Административният съд установил, че с ревизионен акт № Р-22221418001302-092-001/14.05.2019 г., издаден от екип от инспектори по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, е ангажирана отговорността на „Ди енд ди груп 2012“ ЕООД по реда на чл. 177 ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ)за невнесения от „Б. Л„ ЕООД данък в размер на 105 131, 56 лева.
Ревизионният акт е бил обжалван по административен ред от "Ди енд ди груп 2012“ ЕООД. С решение № 1326/023.08.2019 г. директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на Националната агенция за приходите отменил изцяло ревизионния акт.
На 24.05.2019 г. е сключен договор за правна защита и съдействие между „Ди енд ди груп 2012“ ЕООД и адвокат К.П за правна защита и съдействие в производството по обжалване по административен и съдебен ред на издадения ревизионен акт, с приложено към него пълномощно от същата дата. Уговореното адвокатското възнаграждение от 4 400 лева е било платено изцяло в брой от възложителя при подписването на договора.
Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че по делото е доказано наличието на всички предпоставки от фактическия състав на отговорността на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ). Изложени са мотиви, че адвокатското възнаграждение е платено от ищеца за реално осъществено процесуално представителства съгласно сключения договор за правна помощ и съдействие с достоверна дата, който е бил представен в хода на административното производство. Във връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производството по оспорване на ревизионния акт съдът отбелязал, че обезщетението не следва да бъде намалявано, тъй като размерът на платеното възнаграждение е близък до предвидения в чл. 8, ал. 1 т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Поради това административният съд осъдил Националната агенция за приходите да заплати на „Ди енд ди груп 2012“ ЕООД обезщетение в размер на 4 400 лева за причинената имуществена вреда заедно с разноски в размер на 825 лева.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на процесуалния и материалния закон.
По делото са установени всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за възникване на отговорността на ответника по касация – имуществена вреда, настъпила за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Първоинстанционният съд е съобразил постановеното от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г., според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател в жалбата доводи, че не са изпълнени условията за ангажиране отговорността на Националната агенция за приходите, поради това, че не са доказани правопораждащите правото на обезщетение факти. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора обстоятелства и е направил верни доказателствени изводи. По делото са установени елементите на фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен ревизионен акт, отменен с решение № 1326/02.08.2019 г. на горестоящия административен орган, имуществена вреда, изразяваща се в платеното за защита адвокатско възнаграждение, пряка и непосредствена причинна връзка между издадения ревизионен акт и настъпилата вреда. Както законосъобразно е приел административният съд, договорът за правна защита и съдействие е с достоверна дата и служи като разписка за платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че платеното възнаграждение не е прекомерно и се явява съответно на вида и обема на извършената правна работа. Размерът на възнаграждението, който не надвишава значително минималния размер на възнаграждението, определен с наредба на Висшия адвокатски съвет, е справедлив и обоснован, поради което няма основание за намаляване на обезщетението.
При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При проверката на решението касационната инстанция констатира, че съдът не се е произнесъл по претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата, което обаче е предмет на допълнително решение по спора.
С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 AПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99/07.01.2020 г. по адм. дело № 9376/2019 г. по описа на Административния съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.