Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Б.Г срещу Решение № 1574 от 03.10. 2019 г., постановено по административно дело № 1754/ 2019 г. на Административния съд - Бургас (АС Бургас) в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 420 лева до пълния предявен размер от 820 лева, ведно със законната лихва върху нея, като неоснователна и недоказана.
Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и тълкувателната практика на ВКС. Твърди, че представения от него договор за правна защита и съдействие съдържа всички необходими реквизити.
Според него съдът неправилно е отхвърлил частично исковата претенция и е присъдил само част от сторените разноски. Моли да бъде отменено решението в неговата отхвърлителна част и да бъде присъдено обезщетение в пълен размер от 820 лева. Претендира и разноски по делото.
Ответникът - Областна дирекция на МВР - Бургас в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението в обжалваната му част е правилно и обосновано и не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на Б.Г, против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи– Бургас, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 820, 00лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 257/ 2019г. по описа на Районен съд – Бургас и КНАХД № 957/ 2019г. по описа на административен съд Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на...