Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) срещу Решение № 1111 от 19.02.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5376/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на Комисията срещу Решение № BG05M90P001-3.017-0001/11 от 02.05.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) 2014-2020 г. и заместник-министър на труда и социалната политика за определяне на финансова корекция.

В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Касационният жалбоподател излага доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК, ограничавайки обхвата на съдебната проверка единствено до основанията, изложени в жалбата. Наред с това, не е изложил собствени мотиви за отхвърлянето на жалбата, а е възпроизвел съдържанието на акта. По същество счита, че в проведената процедура за възлагане на обществена поръчка не са допуснати сочените в акта нарушения, тъй като законодателят не е предвидил задължително присъствено участие в етапа на преговорите по ЗОП, когато процедурата включва такъв. Не съществува и правомощие на възложителя да задължи участниците да присъстват физически на преговорите или да ги отстрани, ако не го направят, както и не е уредена възможност за отлагането за друга дата на преговорите при възникването на такава ситуация. Тези обстоятелства сочат законосъобразност на проведената процедура и спазване на принципите за равнопоставеност, пропорционалност, публичност и прозрачност, заложени в чл. 2, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП). По изложените съображения липсва елемент от фактическия състав на нередността по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17...