Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас срещу решение № 673/17.06.2020г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2263 по описа за 2019 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-02000218005316-091-001/06.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас и ТД на НАП София. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на ревизиращите органи по приходите и ръководителя на ревизията до територията на ТД на НАП София с последиците за действителността на РА при постоянен адрес на ревизираното физическо лице в [населено място]. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Б.Б отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на Б.Б задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчните 2012-2017 г. в общ размер 11 468.98 лева с лихви за забава в общ размер 4 327.03 лева.

За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР № Р-02000218005316-020-001/04.09.2018 г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП Бургас. О.те със заповедта ревизиращи органи и ръководител на ревизията били органи по приходите от ТД на НАП София, като само двама от тях са командировани за по един ден на 11.10.2018 г. със задача връчване на ЗВР. Според...