Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска, подадена чрез ст. юрк.. Ш, срещу Решение № 577 от 05.05.2020 г., постановено по адм. дело № 2828/2018г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение рег. № 32-273469/21.09.2018г. началника на Митница – Варна.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че решението на административния орган е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, при липса на съществени мотиви и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че с изпращането на писмо с рег. № 206251/17.07.2018 г. до дружеството – декларатор „К. Ил“ ЕООД, процедурата по чл.140 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447 е спазена. Отделно от това с доводи, че фактите в процесния спор са сходни с тези в главното производство, по които е дадено тълкуване с Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15, се твърди, че съдът неправилно е приложил закона. Излагат се и доводи, че в хода на съдебното производство са представени допълнителни доказателства от трети неучастващи по делото лица, установяващи че внесените от тях стоки са на същото търговско равнище на стоките по процесния внос. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „К. Ил“ ЕООД срещу процесното решение на началника на Митница - Варна. В условията на евентуалност, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - „К. Ил“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.. К, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспореното в настоящото производство решение на Административен съд (АС) - Варна е отменено Решение рег.№ 32-273469/21.09.2018г. към MRN 18BG002000H0074401/17.07.2018г. на началника на Митница – Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на стока № 1 по митническата декларация от 17.07.2018г., определена е нова митническа стойност на внасяната от „К. Ил“ ЕООД стока № 1 на основание чл.74, параграф 2, б. „б“ от Регламент № 952/2013, извършена е корекция на митническата декларация, като е увеличена „статистическата стойност“ в кл.43 на стоки № 1 и по отношение на вносителя „К. Ил“ ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС /В00/ в размер на 887,16 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания.
За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 17.07.2018г. в МП В. З при Митница - Варна е представена MRN 18 BG002000H0074401/17.07.2018г. за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ на стоки – № 1 описана в кл. 31 като препарати за поддържане на кожата на лицето в опаковки с различен грамаж подробно изброени. Стоките са с произход Израел, код по ТАРИК 3304990000 с получател „К. Ил“ ЕООД и обща фактурна стойност 69588,79 щатски долара по фактура № EI188000461/04.07.2018. Не е било спорно, че към документите за оформяне на митническия режим, дружеството представило товарителница с място на товарене летище „Б. Г“ Израел на 09.07.2018г.
При извършена документална проверка на митническата декларация по отношение на процесните стоки се установили различия между фактурната стойност на посочената в декларацията стока под № 1 и статистическата им стойност.
С искане с рег. № 26251/17.07.2018 г., митническия орган уведомил „К. Ил“ ЕООД, че се извършва допълнителна проверка на процесната митническа декларация, както и че при непредставяне на изисканите документи, на основание чл. 22, пар. 6 от МК ще се пристъпи към издаване на решение на митническия орган. В отговор дружеството вх. № 32-209649/19.07.2018г. е представило допълнителни документи.
Със съобщението с рег. № 32-215806/26.07.2018 г., на основание чл. 22, пар. 6 от МК, дружеството е уведомено, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност, както и каква е определената към момента митническа стойност по MNR от 17.07.2020 г. В отговора на дружеството с вх. № 32-244060/23.08.2018 г. е посочено, че липсват мотиви на органа за неприемане на митническата стойност.
На 21.09.2018 г. е издадено обжалваното решение рег.№ 32-273469/21.09.2018г. към MRN 18BG002000H0074401/17.07.2018г. на началника на Митница – Варна, мотивирано със следните обстоятелства: 1/ в представената фактура не е посочен срока за разплащане както и информация за банката и номер на банковата сметка; 2/ липсва информация относно начина на плащане по сделката /частично или окончателно на цялата или част от цената; 3/ не е представен договор за покупката на стоката; 4/ съгласно представените фактури на „К. Ил“ ЕООД към контрагенти в ЕС по които дружеството осъществява вътрешнообщностни доставки е видно, че същото продава процесните стоки на много по-високи цени; 5/ в системата МИСЗА са установени декларирани и приети по-високи стойности на сходни стоки; 6/ според информация от „К. Ил“ ЕООД, продавача и купувача са свързани лица;
При така установената фактическа обстановка, АС – Варна е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото решение на началника на Митница – Варна на основание чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК – поради нарушение на изискването за форма и административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. За да достигне до тези изводи, съдът е приел, че в конкретния случай, процесната митническа декларация е била предмет на последваща проверка по реда на чл. 48 от МК, вр. чл. 84 от ЗМ, като в рамките на тази проверка е проведена процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Съдът е изложил съображения, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по други декларации. Приел е, че за стоките по декларациите, въз основа на които е определена новата митническа стойност митническите органи не са обосновали обстоятелствата по чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение,
Решението е правилно постановено. Доводите в касационната жалба за необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон, са неоснователни.
Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал.1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците и е приложил правилно материалния закон.
Процесният внос е осъществен на 17.07.2018 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза („Регламент (ЕС) № 952/2013“), в сила от 01.06.2016 г.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439.
По правило и съгласно чл.70, §1 и §2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК.
Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
От разпоредбата на чл.70, §3, буква г) от МКС следва, че доверието, гласувано от митническите органи по отношение на договорната стойност е под условие, че купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани – че тази връзка не е повлияла на цената.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, §2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Доколкото договорната стойност се прилага, само ако са изпълнени условията по чл.70, §3 от МКС, сред които и това по буква г) – купувачът и продавачът да не са свързани лица или връзката им да не е повлияла на цената, чл.134, ал.1 от Регламента за изпълнение изрично предвижда в тези случаи да се проучват обстоятелствата около продажбата и при условие, че свързаността на лицата не е повлияла върху цената, договорната стойност се приема. За целта на декларатора следва да бъде предоставена възможност да представи необходимата допълнителна информация относно обстоятелствата около продажбата. За да се определи митническата стойност в съответствие с чл.70, § 1 от МК, деклараторът следва да докаже, че декларираната договорна стойност отговаря на условията по чл.134, § 2 от Регламента за изпълнение, а именно че декларираната стойност се доближава до голяма степен до една от следните сравнителни стойности, определени по същото време или почти по същото време: а/ договорната стойност при продажба на идентични или сходни стоки за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, извършени между купувачи и продавачи, които не са свързани лица в нито един конкретен случай; б/ митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена, съгласно чл.74, §2, б.”в” от МК; в/ митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена в съответствие с чл.74, §2, б.”г” от МК. В случай, че деклараторът не докаже, че връзката му с продавача не е повлияла на цената, митническите органи имат основание да не приемат декларираната договорна стойност и с помощта на вторичните методи за остойностяване, да определят нова митническа стойност – резултата, до който се стига при прилагането на процедурата по чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение.
Правилно съдът е приел, че в производството по чл.134 от Регламента за изпълнение, когато митническите органи намерят за необходимо могат да извършат допълнителна проверка на обстоятелствата около продажбата като предоставят възможност на декларатора да представи необходимата информация с оглед провеждането на доказване по чл.134, §2. Ако в рамките на това производство деклараторът не установи, че договорната стойност не е повлияна от свързаността на лицата, се прилага чл.74, §1 от МК и стойността се определя по вторичните методи в чл.74, §2, букви а) до г), респективно § 3 от МК.
Верен е изводът на съда, че до прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност се стига и в производството по оспорване на договорната стойност по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение – когато митническите органи имат основателни съмнения в точността на договорната стойност на стоките в контекста на правилото по чл.70, §2 от МК, а именно дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежащата на плащане сума. При това положение за целите на прилагането на чл.140 от Регламента за изпълнение свързаността на лицата не е определящ елемент, но може да бъде един от факторите, които митническите органи могат да вземат предвид. Всъщност митническите органи могат да имат съмнения относно точността на митническата стойност, въпреки че деклараторът е доказал, че договорната стойност не е повлияна от връзката му с продавача. Тежестта на доказване в тази хипотеза е на митническите органи.
Правилно с оспореното решение на АС – Варна е разрешил първия спорен по делото въпрос относно наличието на доказателства за спазване на процедурата по чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т. ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
В конкретния случай, органът е приложил чл. 74, §2 от МК. Решението му е обосновано въз основа на направената справка в „Системата за предоставяне на информация за управленчески цели от митнически и акцизни стоки - МИСЗА на данни за договорна стойност на „сходни стоки“ към момента на декларирането съгласно чл. 74, §2, б. „б" от МК, декларирани за внос по приблизително същото време, на друто търговско равнище, като остойностяваните стоки. В настоящия случай митническият орган е приложил вторичния метод по чл. 74, §2, б. „б“ от МК, вр. с чл. 141, §1, предл. последно от Регламента за изпълнение - въз основа на договорна стойност на „идентични" или „сходни стоки", продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Нормата на чл. 74, §1 от МК предвижда последователно прилагане на букви от „а" до „г" на § 2, докато се стигне до първата, по която митническата стойност може да бъде определена, т. е. правилно е приложен най-напред регламентираният в чл. 74, § 2, б. „б" от МК в хипотезата договорна стойност на „сходни стоки", продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Възможността на митническата администрация да определя друга митническа стойност на внасяните стоки, когато се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от МК е законово установена, но митническият орган не е мотивирал решението си. Не е извършен анализ относно различния производител на стоките по двата вноса описани в цитираните в решението MRN 18ВС005100Н0560413 и МRN 18ВС005100Н0332183, което обстоятелство е релевантно по арг. на чл.141 пар. 5 от регламента за изпълнение.
Неоснователни са доводите на касатора в тази насока, че с изпращането на писмо с рег. № 32-215806/26.07.2018 г. до „К. Ил“ ЕООД процедурата по чл.140 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447 е спазена.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че не са обсъдени и съобразени обясненията на жалбоподателя депозирани пред митническия орган с писма вх. № 32-209649/19.07.2018 г. и вх.№ 32-244060/23.08.2018 г. В този смисъл обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че митническия орган не е спазил разписаната процедура, с което е нарушено и правото на лицето да бъде изслушано. Споделя се от настоящата инстанция становището, че допуснатото нарушение е съществено процесуално нарушение и само на това основание издаденото решение на началника на Митница – Варна е незаконосъобразен административен акт. В този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд Решение от 13 март 2014 г. на Съда на ЕС, по обединени дела C-29/13 и C-30/13.
Отделно от изложеното, настоящата инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че в случая митническия орган не е изложил обстоятелства, които да изключват приложението както на основания метод съгласно чл. 74 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и да обосновават приложението на вторичния метод по чл. 74, §2, б. а) от същия регламент – въз основа на договорната стойност на идентични стоки.
По изложените съображения, правилно АС – Варна е приел, че издаденото решение на началника на Митница – Варна е незаконосъобразно на основание чл.146, т.2 и т.3 от АПК – поради нарушение на изискването за форма и административнопроизводствените правила.
С оглед изложеното, неоснователни са и доводите на касатора, че съдът в конкретния казус е постановил акт в противоречие със задължителното тълкуване дадено в Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15, с което е прието, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. За да се приложи цитираното решение, следва митническите органи да са обосновали съмненията в декларираната митническа стойност, както и да са изпълнили процедурата по чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд – Варна за незаконосъобразност на Решение на началника на Митница - Варна с рег.№ 32-132775/10.05.2018г. към MRN 18BG002002H00366778/16.03.2018г., като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за действително направени разноски за касационната инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 577 от 05.05.2020 г., постановено по адм. дело № 2828/2018г. по описа на Административен съд – Варна.
Решението е окончателно.