Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на ТД на НАП – София, чрез гл. юрк. М.Е обжалва решение № 2568/18.05.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 12345/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № ПО-22222519062774-180-001/14.08.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № АУ-1/02.10.2019 г. на и. д. директор на ТД на НАП София за установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 109 165.55 лева и лихви в размер на 61 335.48 лева и администрацията е осъдена за разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът се позовава на въвеждането на единната данъчно – осигурителна сметка на задължените лица от 01.01.2013 г. Счита, че с въвеждането й отпада възможността лицата избирателно да погасяват предпочитани от тях задължения, тъй като системата автоматично насочва преводите към онези задължения по сметката, за които остава най-малко време преди да се погасят по давност. В разглеждания случай платежните нареждания са от 02.12.2013 г., 20.11.2013 г. и 31.01.2014 г. и няма възможност лицето да плати предпочитани от него задължения, поради което законосъобразно в оспорения АУЗД е прието, че адвокатското дружество е следвало да подаде декларация по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО за деклариране на данък по чл. 38, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ за четвъртото тримесечие на 2013 г. в срок до 31.01.2014 г., което не е сторило и до настоящия момент. С подаването на декларация специалният закон свързва определянето и внасянето на...