Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фууд машинъри интернешънъл“ АД, представено от адв. Р.Р, срещу решение № 1443 от 28.02.2020г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 13926 по описа за 2019г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване № П-22221218122370-004-001/12.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която е отказано възстановяване на лихви за забава за периода 15.02.2017 г. до 18.10.2017 г. върху сумата 300 000 лева. Конкретни са доводите на касатора за неправилност на решението заради нарушение на материалния закон. Според него лихвите за забава върху сумата на данък за възстановяване в размер 300 000 лева за д. п.м. 10.2016 г. в привръзка с отказано с отменен РА право на приспадане на данъчен кредит в същия размер, упражнено в този данъчен период, следва да се определят по правилото на чл. 92, ал. 10 ЗДДС. Лихвите се дължали от датата, на която данъкът следвало да бъде възстановен по чл. 92, ал. 1, т. 4, ал. 3 или ал. 4 ЗДДС до окончателното му плащане, независимо от ревизионното производство. С оглед декларирания от него резултат данък за възстановяване за периода оспорва изводът на съда за дължимо посочване на неприспаднат остатък от данък за възстановяване по реда на чл. 68, ал. 3 ППЗДДС в кл. 80 на справката-декларация за периода. Иска отмяна на обжалваното решение и на АПВ и изпращане на преписката на органа по приходите за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска и присъждане на деловодните разноски, направени в първоинстанционното производство.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София отрича основателността на жалбата....