Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. Ч. от[населено място], срещу определението от 25.05.2010г. по ч. гр. д.№400/2010г. на С. апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 28.01.2010г. по гр. д.№10308/2009г. на С. градски съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Г. Т. е сезирал съда с искане да се потвърди със съдебно удостоверение, че осиновяването му от леля му Я. В. П. е било непълно, като поради това той наследява рождените си родители, като се позовава на определение на СГС от 23.02.1957г., както и на разпоредбата на чл.65, ал.2 от СК отм..

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на Г. Т. Ч. и за прекратяване на производството по делото, поради неотстраняване на констатираната нередовност на исковата молба в дадения за това срок и указания за уточняване предмета на делото.

При действието на новия ГПК определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което е прегражда по-нататъшното развитие на делото, подлежи на касационно обжалване само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Частният жалбоподател не е посочил правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР№1/2009г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Отделно от това, не е посочил някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване: не е посочил задължителна съдебна практика, в противоречие с която да е постановено обжалваното определение; не е посочил и представил съдебна практика, която да сочи на противоречиво решаване на правните въпроси, разрешени с обжалваното определение. Нито е посочил и обосновал наличието на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – с въззивното определение да е разрешен въпрос от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.

Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.05.2010г. по ч. гр. д.№400/2010г. на С. апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 28.01.2010г. по гр. д.№10308/2009г. на С. градски съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: