О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 237

гр. София, 17.09.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. д. № 2993 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 12100 от 23.04.2015 г. на адв. В. П., процесуален представител на [фирма], Л. К. Т. и В. Г. Т. против определение № 904 от 01.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 868/2015 г. на Окръжен съд – [населено място].

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че въззивният съд не се е произнесъл относно възражението на частните жалбоподатели за недължимост на сумата от 507,61 лв., представляваща начислен ДДС върху данъчната основа на адвокатското възнаграждение за противната страна и фактически е оставил същото без разглеждане. На следващо място са изложени аргументи, че частната жалбоподателка В. Г. Т. има правен интерес от обжалване по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение, както и на определението, с което се отказва спиране на изпълнението, поради което неправилно въззивният съд е оставил без разглеждане подадените от нея частни жалби.

Ответникът по жалбата [фирма], чрез пълномощника си адвокат С. З. подава писмен отговор, с който смята същата за недопустима и неоснователна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, но в частта й, в която жалбоподатели са [фирма] и Л. К. Т. е процесуално недопустима предвид разясненията по т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК....