Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 790 от 17.03.2015 г., подадена от С. И. К. чрез адвокат Д. К. от АК - С. и насочена против решение № 24 от 17.02.2015 г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по в. гр. д. № 318/2014 г.

Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.

Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация В. П. В. и Т. П. И. са депозирали отговор на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Възразяват срещу допустимостта й на основание чл.280, ал.2 ГПК, както и срещу основателността й. Претендират присъждането на разноски.

При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 428 от 29.09.2014 г., постановено по гр. д.№ 860/2013 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В. П. В. и Т. П. И. иск с правно основание чл.108 ЗС, против С. И. К. да се признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на 1/2 част от имот с идентификатор 66425.504.420 и имот с идентификатор 66425.504.415, реално обособени, ведно с построените в имота сгради: № 1 с идентификатор 66425.504.420.1, със застроена площ от 89 кв. м., на един етаж с предназначение - селскостопанска сграда, ползвана като битова, № 3 с идентификатор 66425.504.420.3, със застроена площ от 22 кв. м. и с предназначение - селскостопанска сграда и № 4 с идентификатор 66425.504.420.4, със застроена площ от 17 кв. м. и с предназначение - селскостопанска сграда и да бъде осъден ответника да предаде владението на описаните имоти, както и в частта, с която са присъдени разноски, като вместо това е признато за установено по отношение на С. И. К., че В. П. В. и Т. П. И. са собственици на 1/2 идеална част от имот с идентификатор 66425.504.420 и имот с идентификатор 66245.504.415, ведно с построените сгради с идентификатори 66425.504.420.1, 66425.504.420.3 и 66425.504.420.4 и С. И. К. е осъден да предаде на ищците владението на тези имоти. Решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В. П. В. и Т. П. И. иск с правно основание чл.108 ЗС против С. И. К. да се признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на останалата 1/2 част от построените в имота сгради: № 1 с идентификатори 66425.504.420.1, 66425.504.420.3 и 66425.504.420.4.

Видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка (л.13 от гр. д.№ 860/2013 г. на РС) данъчните оценки на сградите и земята възлизат съответно на сумите 3 769,60 лв., 386,70 лв., 298,80 лв. и 61,30 лв., като общият сбор е 4 516,40 лв.

Съгласно чл.280, ал.2 ГПК (в редакцията до изменението с ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. По силата на § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г.) това правило намира приложение по отношение на всички касационни жалби, подадени до 06.07.2015 г. включително, т. е. и в настоящия случай.

Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В настоящия случай в първоинстанционното производство по делото e приложено удостоверение за данъчна оценка на процесните имоти, видно от което цената на нито един от ревандикационните искове не надхвърля сумата 5 000 лв. По тази причина в частта й, насочена срещу произнасянето на въззивния съд по ревандикационните искове, касационната жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

В мотивите на решението е посочено, че по делото е предявен насрещен иск от С. И. К. срещу В. П. В. и Т. П. И. за заплащане на подобрения и възражение за право на задържане, по които не е постановен диспозитив в решението на Силистренския районен съд. Посочено е още, че същите не са предмет и на въззивната жалба, поради което това процесуално нарушение няма как да бъде коригирано от въззивния съд.

Настоящият състав на съда констатира, че предявеният от С. И. К. насрещен иск е с цена 17 820 лв. (съобразно увеличението, допуснато от районния съд в о. с.з.11.09.2014 г.), поради което становището на ответниците по касация, че и по отношение на него е налице основание за приложението на чл.280, ал.2 ГПК, е неоснователно.

Касационната жалба е насочена и срещу посоченото произнасяне на окръжния съд, като искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с довод, че въпросът относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – т.15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК.

Настоящият състав на съда намира, че преди да се произнесе по въпроса за наличието на предпоставките за допускане на касационното ожалване по отношение на тази част от касационната жалба, следва да бъде отстранена очевидната фактическа грешка, допусната с атакуваното решение. Такава е налице, тъй като в мотивите е формирана правораздавателна воля относно недопустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция, но така формираната воля по въпрос от предмета на делото не е намерила своето отражение в диспозитива на решението. По тази причина и на основание чл.247, ал.1, предл.1 ГПК делото следва да бъде изпратено на окръжния съд за отстраняване на очевидната фактическа грешка чрез постановяване на диспозитив за оставяне без разглеждане на предявения от С. И. К. срещу В. П. В. и Т. П. И. насрещен иск, след което делото следва да бъде върнато на ВКС за произнасяне по обсъжданото искане за допускане на касационното обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 790 от 17.03.2015 г., подадена от С. И. К. чрез адвокат Д. К. от АК - С. в частта й, която е насочена срещу решение № 24 от 17.02.2015 г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по в. гр. д. № 318/2014 г. в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по ревандикационните искове с цена под 5 000 лв.

В тази му част настоящото определение може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл.7, ал.2 ГПК.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд - Силистра за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 24 от 17.02.2015 г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по в. гр. д. № 318/2014 г., след което делото следва да бъде върнато на ВКС за произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване относно насрещния иск.

В тази му част настоящото определение не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: