О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 702гр. С., 24,09, 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО Д.

като разгледа докладваното от съдията Иво Д. т. д. № 2477 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] срещу въззивно решение № 95/19. 05. 2014 г., постановено по в. т.д. 35/2014 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно такова на Добрички районен съд, с което на свой ред е уважен в цялост предявен срещу касатора от [фирма] иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване дължимост на суми по сключен между страните договор за наем на недвижим имот. По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на такова обжалване, и отмяна на въззивното решение изцяло, със законните последици, претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касация не взема становище.

Касационната жалба, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима, но в конкретния процесен случай по делото не се установява да са налице, кумулативно законоустановените основания за допускане...