Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:С. П. В. Ш. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 4992/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дикси - 64 ЕООД, подадена чрез адв. Х., срещу решение № 208/12.03.2021 г. по адм. дело № 993/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/02660/3/01/04/01 от 02.07.2020 г., издаден от изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е определено, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 315150,52 лв. във връзка с Договор № 13/04/1/0/02660 от 27.01.2016 г., сключен между ДФ „Земеделие“ и „ДИКСИ-64“ЕООД .В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост на решението, нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Подателят й оспорва изводите на АС - Пазарджик за законосъобразност на оспорения административен акт. Излага подробни съображения за допуснати нарушения на изискванията за форма на акта и на административнопроизводствените правила при издаването му, които не са съобразени от съда. Поддържа, че подлежащата на възстановяване помощ се установява с решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Сочи нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата по делото, включително заключението на ССЕ и необсъждане доводите на страните, които са довели до неправилни изводи по законосъобразността на обжалвания АУПДВ. Искането е за отмяна на решението и отмяна на акта. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез адв. П., оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

С оспорения АУПДВ 13/04/1/0/02660/3/01/04/01 от 02.07.2020 г. на Дикси - 64 ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 315150,52 лв. във връзка с Договор № 13/04/1/0/02660 от 27.01.2016 г., сключен с ДФ „Земеделие“. Административният орган е установил, че изпълнението на бизнес плана от страна на дружеството за две пълни години е както следва: за първа година от 16.02.2017 г. до 15.02.2018 г. в размер на 39% от заложените количествени показатели; за втора година от 16.02.2018 г. до 15.02.2019 г. в размер на 40% от заложените количествени показатели съдържащи се в Таблица № 3 „Производствена програма” от бизнес плана. При това положение е прието, че е налице неизпълнение на чл. 15 от Договора и е приложено правилото на чл. 23 от Договора.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма визирани в чл. 59 АПК. Относно спазването на административнопроизводствените правила като неоснователни са отхвърлени доводите на жалбоподателя във връзка с процедурата по издаване на акта и приложението на ЗУСЕСИФ. За приложима е приета нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП предвиждаща, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, да се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.

Относно материалната законосъобразност на акта - съдът е намерил за безспорно установено неизпълнението на чл. 15, ал. 1 от договора, а именно - изпълнение на 39% от заложените количествени показатели за периода от 16.02.2017 г. до 15.02.2018 г. /според СИЕ – 39,43%/; за втората година от 16.02.2018 г. до 15.02.2019 г. в размер на 40%, а според вещото лице – 46,95 %. За недоказани са приети възраженията на жалбоподателя за наличие на изключенията визирани в чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от договора обосновани с твърдения за настъпили форсмажорни обстоятелства /засягане на насъжденията от опасни вредители/. В тази насока е установено и неизпълнение от страна на дружеството на задължението по чл. 30, ал. 3 от договора за писмено уведомяване на Фонда в срок да 10 работни дни относно обстоятелствата по ал. 2.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно предвид следното:

Страните не спорят, че между Държавен фонд Земеделие и „ДИКСИ-64“ ЕООД, като ползвател, е сключен договор № 13/04/1/0/02660 от 27.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 4. 1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 183), за изпълнение на одобрен проект „Изграждане на помощна сграда, топлопровод и подобрения на оранжериен комплекс“. Дружеството е подало заявка за авансово плащане на 13.04.2016 г. и му е изплатена субсдия в размер на 725 368 лева на 05.05.2016 г. и заявка за окончателно плащане от 16.02.2017 г. , по която е изплатена субсидия от 707134,38 лева /на 08.02.2018 г./.

Според чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора, ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане. В чл. 8, ал. 1 от договора, е посочено, че фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол на ползвателя за точното извършване на дейностите по одобрения проект, за целевото използване на инвестицията и за спазване на всички договорни и нормативни задължения. Съобразно чл. 15, ал. 1 от договора, за период от подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от договора ползвателят се задължава при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50 % по-ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстване по подмярка 4. 1. бизнесплан относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция. Това задължение се отнася до постигане и поддържане на количествените показатели, съдържащи се в Таблица № 3 Производствена програма от бизнес плана, приложен към одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от датата на подаване на заявка за окончателно плащане. Според въпросната Таблица № 3 Производствена програма от одобрения Бизнес план (л. 1559), ДИКСИ-64ЕООД е заявило конкретни показатели, които ще осъществи при дейността на подпомаганото предприятие: вид на продукцията; мярка/количество; средногодишна натовареност; продукция за местния пазар; средна цена на единица продукция за местния пазар; приходи от продажби на продукция за местния пазар. С. З. № ЗЗ1732 от 29.05.2017 г. на Началника на Регионалния технически инспекторат на фонда(л. 732) е разпоредено извършването на проверка на място. Проверката е била осъществена, като резултатите са отразени в Доклад от 07.03.2019 г. (769 и сл.). В Т. П. на изпълнението на показатели в производствената програма е констатирано, че за първата година от 16.02.2017 г. до 15.02.2018 г. - Общо приходите от продажби по бизнес план са 991143, 00 лева, а при проверката - Общо приходите от продажби са - 449000, 00 лева; Процент на неизпълнение - 45%, Общо количество продукция по бизнес план - ЗЗ4275, 84 лв.; Общо количество продукция при прове

рката - 130512, 21; Процент на неизпълнение - 39%. За втората година от 16.02.2018 г. до 15.02.2019 г. - Общо приходите от продажби по бизнес план са 991143, 00 лева, а при проверката - Общо приходите от продажби са - 429009, 00 лева; Процент на неизпълнение - 43%, Общо количество продукция по бизнес план - ЗЗ4275, 84 лв.; Общо количество продукция при проверката – 132992,22; Процент на неизпълнение – 40 %.

Според чл. 23 от договора, когато след получаване на окончателното плащане по договора, ползвателят не изпълнява задължението си по чл. 15 от договора, той дължи неустойка в размер на установения процент на неизпълнението, която се изчислява върху размера на цялата получена по договора финансова помощ и се отнася за случаите, когато неизпълнението е установено за първата година, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане. Когато неизпълнението продължи и в рамките на следващата година, ползвателя дължи неустойка в двоен размер на посочения в предходното изречение. Ако неизпълнението на ползвателя на задължението му по чл. 15 от договора продължава и през третата година, той дължи обезщетение в размер на цялата получена по договора финансова помощ след приспадане на начислените в този член неустойки (ако има такива).

Относно приложението на материалния закон, следва преди всичко да се съобрази, че според чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора.

Административният орган е посочил като правно основание издаването на процесния административен акт с нормата на 57, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и неизпълнение на чл. 15, ал. 1 във вр. чл. 23 от Договор № 13/04/1/0/02660 от 27.01.2016 г.

Както пред административния съд, така и пред настоящата инстанция касаторът възразява, че при издаване на процесния АУПДВ административният орган не е взел предвид допълнително представените към възражение с вх. № 01-2600/7256 от 20.12.2019 г. фактури, издадени на 27.02. и 28.02.2019 г. Твърди, че за отчетен период от 16.02.2018 г. до 15.02.2019 г. според трайно установената практика на осъществяване на търговските отношения с основните клиенти Е. Х. ЕООД и П. Ф. ООД, фактурирането и разплащането по банков път на продадената продукция се извършва еднократно в края на месеца, на база рекапитулация на предадена продукция от 1-во число на месеца до момента. За целта, при всяко предаване на продукция се издават и подписват двустранно стокови разписки, които от своя страна служат за издаване на окончателната фактура в края на месеца. В тази насока се поддържа, че сумите по представените 4бр. фактури, които дружеството е издало в края на месец 02. 2019 г. на обща стойност 85255. 69 лв. също трябва да се съобразят при разрешаване на спорния по делото въпрос.

Във връзка с тези възражения в хода на съдебното производство е прието без възражения заключение на ССЕ, като вещото лице е следвало да изчисли приходите от продажбите, както и общо произведената продукция, като вземе предвид датите на предаване на продукцията предмет на четирите фактури, издадени от „Дикси-64“ ЕООД, но незачетени при издаването на АУПДВ. Така вещото лице е установило, че за периода от 16.02.2017 г. - 15.02.2018 г. приходите са 461 025.00 лв.; за периода 16.02.2018 г. - 15.02.2019 г. приходите са 510288.75 лв.; за периода 16.02.2019 г. - 15.02.2020 г. приходите са 642872.32 лв. В заключението са представени данни и по отношение на количеството произведена продукция, които съответно са 39,43 % изпълнение, 46,95% изпълнение, 57,42 % - изпълнение. Установява се, че през вторият период /16.02.2018- 15.02.2019 г. / е налице увеличение както на приходите от дейността, така и на произведената продукция, а през третия период /16.02.2019 г. - 15.02.2020 г./ е 64,86 %, т. е. налице е около 15%-тно увеличение и то спрямо втория период. Тоест налице е трайна тенденция към подобряване на дейността на земеделското стопанство, и то още в рамките на първите 3 години от общо 10 -годишния период, залегнал по Бизнес плана. Безспорно, проекта е реализиран в цялост, налице е модернизиране на земеделското стопанство, внедрени са нови технологии /предмет на самата инвестиция/, произвеждат се три различни вида продукти, сертифицирани като „био - продукти”. От представените писмени доказателства става ясно, че предмета на инвестицията е наличен и работи по предназначение. В този смисъл действително оранжерийната база се развива, а не е преустановила дейност, което несъмнено отговаря на повече от една от целите на подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

Според чл. 15, ал. 2 от договора, няма да се счита за неизпълнение на задължението по ал. 1, ако ползвателят докаже пред фонда, че: 1. непостигането на някой количествен показател не се дължи на негово бездействие или недостатъчно положена дължима грижа; 2. въпреки непостигането на показател по т. 1 от годишните финансови резултати за поне две последователни години се установява тенденция за подобряване на дейността на земеделското си стопанство и постигане на една или повече от целите на подмярка 4. 1.

Настоящият касационен състав не споделя доводите на решаващия състав, че по отношение на касатора е доказано неизпълнението на чл. 15, ал .1 от Договора. Доказателствата по делото, включително и заключението на ССЕ, налагат извода, че е проявена хипотезата на чл. 15, ал. 2 от договора, поради което незаконосъобразно с АУПДВ на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 315 150,52 лева.

По тези съображения касационната жалба се явява основателна, а решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 15 850 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 208/12.03.2021 г. по адм. дело № 993/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/02660/3/01/04/01 от 02.07.2020 г., издаден от изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на „ДИКСИ -64“ ЕООД е определено, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 315150,52 лв. във връзка с Договор № 13/04/1/0/02660 от 27.01.2016 г., сключен с ДФ „Земеделие“.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на „ДИКСИ-64“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата 15850 /петнадесет хиляди осемстотин и петдесет/ лева - разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Свилена Проданова

/п/ Василка Шаламанова