Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност, чрез адв. Д. Ц., Г. и по касационна жалба на [община] чрез адв. М. Д., срещу решение № 98 от 08.04.2014 г., постановено по в. т. д. № 342/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.

Касаторът [фирма] обжалва решението на Великотърновския апелативен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 90 613.37 лв. до 190 479.94 лв. Дружеството /н/ поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

[община] е на становище, че жалбата е неоснователна.

Касаторът [община] обжалва решението на апелативния съд в частта, с която е уважен искът на ищеца [фирма]/н/ за сумата от 90 613.37 лв., ведно със законната лихва. [община] поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

В отговор на касационната жалба на [община] касаторът [фирма]/н/ заявява становище за недопускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване. Поддържа, че при отговора на формулиранито от касатора въпроси ВКС трябва да съобрази задължителните указания в ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.

Третото лице – помагач Държавен фонд „Земеделие” не изразява становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и по отношение на тях не е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.

При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени изискванията, регламентирани в чл. 280 ГПК. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставените от касаторите въпроси се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. Великотърновският апелативен съд е отменил решение № 162 от 08.08.2013 г., по т. д. № 78/2013 г. на Плевенски окръжен съд. Постановено е решение, с което [община] е осъдена да заплати на [фирма]/н/ сумата от 90 613.37 лв., представляваща възнаграждение по договор № 47/14.08.2008г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 9.01.2013г. до окончателното й заплащане, като искът за разликата до 190 479.94 лв. като неоснователен е отхвърлен. Основанието на претендираното възнаграждение по чл.266 ЗЗД е договор №47/14.08.2008г. за залесяване на изоставени земеделски и ерозирали земи на територията на [община], ведно с предварителна подготовка на терена и почвата. Договорът е сключен между страните по делото по ЗОП. Договорът е сключен във връзка със сключен между общината и ДФ „Земеделие” договор №2951/10.08.2007г. по силата на който ДФ се е задължил да предостави на [община] безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, като помощта е до 100 %, от които 75% се осигуряват от ЕС, а останалите 25% са средства на ДБ. За да уважи частично предявеният иск, Великотърновският апелативен съд е приел некачествено изпълнение на възложената на дружеството работа по подготовка на терена и залесяването му с фиданки.. След преценка на доказателствата по делото – показанията на свидетели и заключение на С., съдът е приел, че процентите на прихващане на насажденията в двата имота са съответно 48.02% и 35.9%, като причината за изпълнената работа с недостатъци е на изпълнителя. За неоснователно е прието възражението на [община] за пълно неизпълнение на възложената с договора работа, аргументирано с чл.95 от Наребда №17 от 28.07.2000 г. за залесяване и инвентаризация на горските култури, според която културите с процент на прихващане от 25 до 80 % подлежат на попълване, а тези под 25 % - на презалесяване. За неоснователно е прието възражението за забава в изпълнението на договора, обосновано с подписано между страните споразумение за удължаване на срока на договора на основание 43, ал.2 ЗОП. Отхвърлено е възражението за нищожност на допълнителното споразумение като неоснователно. Счетено е, че изпълнителят не е обвързан от договора между [община] и ДФ „Земеделие” и възраженията на фонда за извършената работа не могат да му се противопоставят. Като е отчел количеството на изпълнената работа, съдът е приел за основателен иска по чл.266 ЗЗД за сумата от 90 613.37 лв. Искът за мораторни лихви е уважен за сумата от 1693.36 лв. за периода от 8.08.2011г. до 30.11.2011г. и за сумата от 10 082.03 лв. за периода от 1.12.2011г. до 28.12.2012г. Съдът е счел поставянето в забава на възложителя с получените от него данъчна и проформа фактура, които в случая представляват покана за изпълнение.

По основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК:

По касационната жалба на [фирма]:

Съгласно постановките на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС жалбоподателят е длъжен да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, нито от цитираните от касатора съдебни решения, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

В случая в първата част на изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на решението, като е приповторил доводите си в касационната жалба за допуснати нарушения от въззивния съд при преценка на доказателствата по делото и направените въз основа на тях правни заключения, за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - чл. 266 и чл.86 ЗЗД. Преценката на доказателствата, ангажирани от страните, е право на решаващия съд и е свързана с правилността и обосноваността на постановеното решение, които могат да се проверяват като оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, доколкото законът разграничава двата вида основания – по чл.280, ал.1 и по чл.281, т.3 ГПК. Поради това настоящият състав на Върховният касационен съд, ТК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Във втората част на изложението касаторът формулира като значими за делото следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Ако в договор или нормативна разпоредба няма вменено задължение на изпълнителя, следва ли да се отлага приемането на изпълнението на възложената работа и как се определя периода, с който се отлага приемането? 2. Допустимо ли е удостоверяването чрез свидетелски показания на получаването на уведомление за недостатъци на извършената работа, при наличие на писмен договор и изрична клауза за размяна на съобщения между страните само в писмена форма? 3. Допустимо ли е извършването на експертиза, която да даде заключение за наличие на обстоятелства след изтичане на пет години от реализирането им и при действие на външно въздействие на климатичните условия и без да е съществува задължение за последващо полагане на грижи от страна на изпълнителя? 4. Може ли проформа фактура, в която са отразени количество, вид и стойност на извършената работа, подписана без забележки, да се счита за протокол за приета работа и за покана за плащане на отразените в нея суми при липса на отлагателно условие? Като допълнителен критерий се сочи по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че въззивният съд не е излагал мотиви и не е обосновал решението си по първия, втория, третия и четвъртия въпрос в първата му част. По първия въпрос следва да се отбележи, че Наредба № 2 от 2.02.2009 г. за залесяване и инвентаризация на горските култури отм. на 23.02.2013г. са регламентирани точно дейностите по подготовката на почвата за залесяване, методите и сезоните за залесяване и инвентаризация на засетите площи и документите, които се съставят при извършваната проверка. За да се провери качеството на извършената работа / залесяване/ трябва да настъпи вегетативен период, поради което недостатъците на залесяването не могат да бъдат установени непосредствено след самото залесяване, както и процедирано по договора. Що се касае до приемането на извършена работа по договор за изработка касаторът не обосновава необходимост от промяна на съдебната практика по приложение на закона /чл.266, ал.1 ЗЗД/. Вторият и третият от въпросите са процесуалноправни и касаят допустимостта на доказателства / свидетелски показания и назначаване на експертиза от съда, когато са необходими специални знания/. По тълкуването и приложението на чл.164 и чл.195 ГПК обаче има задължителна съдебна практика. След като поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано, не е формулирано значението на сочените правни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, с оглед на критериите развити в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят не формира извод за допускане на решението на ВтАС до касационно обжалване в обжалваното му част.

По основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК в касационната жалба на [община]:

Касаторът формулира като значими за делото следните процесуалноправни въпроси: 1.Следва ли въззивният съд при констатиране на непълнота в доклада относно направените от ответника възражения за липсата на обстоятелства, които да се квалифицират като непреодолима сила и да обуславят валидно удължаване на договора посредством допълнително споразумение, служебно да укаже на страните, че установяването на това обстоятелство е релевантен за делото факт, който следва да бъде установен, да извърши разпределение на доказателствената тежест и да насочи страните да ангажират доказателства за него? 2. Следва ли частичното залесяване да се приравни на пълно неизпълнение? 3. Следва ли задължението на ищцовото дружество да се приеме за забавено, защото е изпълнено след изтичане на първоначално уговореният срок по договора, а последващото допълнително споразумение, по силата на което срокът е удължен, е сключено в противоречие с чл. 43, ал. 2 ЗОП и като такова е недействително? 4. В случай, че по делото са наведени съответно доказателства, които могат да бъдат квалифицирани като непреодолима сила /форсмажорни обстоятелства/, може ли съдът да приеме, че допълнителното споразумение, по силата на което е удължен договорът, не е нищожно, без изобщо да изследва причините, довели до неговото сключване, а именно дали са били налице обстоятелства, които да могат да се квалифицират като непреодолима сила? 5. Може ли страните по договор за изработка да уговорят изпълнението на задължението да бъде прието /одобрено/ от трето лице по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и представлява ли уговорката за заплащане на дължимото възнаграждение за изпълнените дейности след приемане на работата споразумение за определяне на трето лице - ДФ „Земеделие” като субект на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, натоварено с приемането на работата от името на възложителя? 6. Следва ли при наличието на договорна и норматива обвързаност договорът за изработка да се разгледа самостоятелно, отделно от финансовата рамка по С. и от сключеният между [община] и ДФ „Земеделие” договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ?

Първият, вторият и третият въпрос са въведени в спора, но тъй като въззивният съд не е изложил мотиви защо счита, че споразумението за удължаване на срока за изпълнение на договора не е нищожно на соченото от касатора нарушение на чл.43, ал.2 ЗОП, релевираните въпроси не изпълняват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос за задължението на съда по същество да мотивира съдебното решение не е поставен от касатора. Четвъртият въпрос няма обуславящо изхода на делото значение, доколкото въззивният съд е приел, че страните по договора за изработка не са обвързани от сключения между [община] и ДФ „Земеделие” договор по С. и правоотношенията между тях се определят сключения договор за изработка, по отношение на който се прилагат разпоредбите на ЗЗД. По петия въпрос има съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №155 от 6.11.2012г. по т. дело № 744/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., с което следва да се приеме, че е преодоляна противоречивата съдебна практика дали договорът, сключен между възложител и изпълнител по залесяване на терени, е обусловен от договора сключен между ДФ „Земеделие” и съответния възложител. Според приетото в цитираното решение на ВКС, ТК, че макар договорът, с който на ищеца са възложени дейностите по залесяване, да е сключен във връзка с договора по програма С. /доколкото е предпоставен от този договор/, същият поражда самостоятелно облигационно правоотношение. Затова поетото от възложителя задължение за заплащане на възложената работа не е обусловено от поетото към него от страна на ДФ „Земеделие” задължение за предоставяне на финансова помощ, респ. от размера на помощта, нито от одобрението на органа, отпускащ средствата. Поетите с процесния договор права и задължения са напълно различни от тези по договора по програма С. и са резултат от постигнато между страните съгласие по съществените за този вид сделки елементи, един от които е размерът на дължимото възнаграждение. Позоваването на определение № 429/02.06.2014 г. на ВКС е неоснователно, тъй като същото не формира съдебна практика/ ТР №2/2010г. на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на изложените съображенията отговорът на формулираните в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не би обусловил различен резултат по спора между страните.

В заключение касаторите не обосновават предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.

С оглед на изхода на касационното обжалване разноски на страните не се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 08.04.2014 г., постановено по в. т. д. № 342/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: