О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 695

[населено място], 19.08.2015г.ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. №3300 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. А. Г., като пълномощник на А. П. К., поставен под пълно запрещение и представляван от своя баща и законен настойник П. А. К. срещу решение № 1408 от 4.07.2014г., постановено по гр. дело № 458/2014г. само в частта, с която е отменено решение №7758 от 19.11.2013г., постановено по гр. дело № 9217/2013г. на СГС, 1-12 състав, с което [фирма] е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на ищеца по делото обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от издръжка по чл.139 СК, която той би получавал от майка си З. М. Б. в размер на 600 лв. месечно, считано от 29.05.2012г. до настъпване на основанията за прекратяване на плащането, но най –късно до 23.08.2043г. / когато би се изчерпал остатъка от 340 000 лв. от застрахователния лимит/, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от първо число на всеки месец до окончателното й плащане и е отхвърлен искът като неоснователен. Решението е обжалвано и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен този иск за разликата от 600 лв. до претендирания размер от 800 лв.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с чл.51, ал.1 ЗЗД. Твърди, че ищецът е поставен под пълно запрещение...