№ 246
[населено място], 17,08,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седми август, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.
ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 3409 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Подадена е молба от [фирма], чрез процесуалния му представител - адв.С. Р.,за допълване на постановеното определение № 127 / 19.02.2015 год. по т. д.№ 3409 / 2014 год., с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на противната страна, като се присъдят в тежест на последната, респ. в полза на [фирма] разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 6500 лева.
Ответната страна – [фирма],чрез процесуалния си представител адв.Г. Г.,оспорва основателността на молбата със следните съображения: В договора за правна помощ с процесуалния представител адв.С. Р. не е упоменат начин на плащане. Доколкото е предприето такова по банков път, представеното платежно нареждане не съставлява доказателство за реално получено от пълномощника плащане, съответно реално претърпяна от страната разноска, поради което не следва да бъде възмездено.Паралелно се противопоставя и възражение за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК.
В допълнително становище на молителя е приложено извлечение от сметка на процесуалния представител адв.С. Р., установяващо получен превод на сума от 6 500 лева, наредена от [фирма], като изрично е индивидуализиран договора - основание за плащането, съвпадащ с процесния договор за правна помощ / № 466 980 /.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана да я подаде страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
Искането на [фирма] за присъждане на разноски е своевременно, преди приключване производството в касационна инстанция. Представен е договор за правна помощ, съгласно който и за изготвяне отговор на касационната жалба на противната страна, е договорено възнаграждение от 6 500 лева. Представените преводно нареждане и извлечението от сметка на процесуалния представител адв.С. Р. установяват действително заплатена сума от 6 500 лева. Макар представено в хода на настоящото производство, извлечението от сметката на процесуалния пълномощник е съобразимо доказателство по съображения, които настоящият състав е изложил в свое определение - № 400/09.07.2015 год. по ч. т.д.№ 1123/2015 год., постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК и което споделя за приложимо и в настоящия спор.
Следователно, страната доказва договорени и действително понесени разноски от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 лева, Следва, обаче, да бъде уважено възражението за прекомерност на договореното възнаграждение. Несъстоятелно е възражението на молителя, че отговора не е постъпил в указания срок – същият е инструктивен, а не преклузвен,
Производството е по молба за обявяване на [фирма] в несъстоятелност. Дължимото минимално възнаграждение за защита в производството е определимо по чл.7 ал.3 вр. с ал.2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / съгласно изм. й ДВ бр. 28 от 28.03.2014 год./. При размер на предявените вземания 84 544 лв., същото възлиза на 2 140,88 лева, но за изготвяне отговор на касационна жалба на основание чл.9 ал.3 / нова / на същата Наредба, се дължи възнаграждение от 75 % върху 2 140,88 лева или минималното адвокатско възнаграждение в настоящото производство възлиза на 1 605,66 лева, Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора пред касационна инстанция и обхвата на осъществената от процесуалния представител защита, настоящият състав намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение сумата от 2 000 лева, до който следва да бъде уважена молбата,
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.248 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 127 / 19.02.2015 год. по т. д.№ 3409 / 2014 год. както следва:
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за касационното производство, в размер на 2 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на [фирма] – за разликата до претендираните за възмездяване разноски от 6 500 лева, на основание чл.78 ал.5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл.248 ал.3 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ