№ 189 София, 17.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2246/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. А. Н. чрез адв. П. У., срещу определение № 634/15.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 294/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 901/25.01.2022 г. по гр. д. № 655/2022 г. на Варненския районен съд, с което при условията на чл. 130 ГПК производството по исковата молба на касатора срещу Административния съд - В. е прекратено.

Касаторът поддържа оплакване за неправилност като порок на обжалвания съдебен акт и моли той да бъде отменен, като се постанови друг, с който делото да се върне на съответния съд за продължаване на съдопроизводственте действия. Сочи като допуснати от въззивния съд нарушения тези на нормите на чл. 130 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 132 и чл. 7 от Конституцията на РБ.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че е решен в противоречие с определение № 534/13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 133/29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на ВКС, III-то г. о., и решение № 110/14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г. на ВКС, IV-то г. о., поставя въпроса: носят ли отделните съдилища деликтна отговорност...