Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инспектор „Принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр. В. Т, ул. „Ц. Т. С“ №1 срещу Решение №368 от 01.10.2019 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по административно дело №245/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка от 07.04.2019 г. по чл. 171, т. 5, б. б) от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), приложена от инспектор „Принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, по отношение на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, регистрационен [рег. номер на МПС] с наемател Н.Н. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – инспектор „Принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Правилен е изводът на съда за компетентност на органа, приложил процесната мярка, но неправилен, че тя е в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че става въпрос за първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), а не за втората, каквито са доказателствата по делото. В подкрепа на тези доводи счита и представените по делото доказателства – констативен протокол №001296 от 07.04.2019 г., в който са описани релевантните факти, и снимковия материал. Неправилно съдът е приел, че поради неуведомяването на съответното районно управление за прилагането на мярката тя е приложена при условията на първата хипотеза. Счита, че уведомяването не е елемент на фактическия състав на мярката по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с...