Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „С. К“ ЕООД,, гр. С., ЕИК 130587704, с адрес и седалище на управление: гр. С., бул. Ц. Б. Т № 458, подадена чрез адв.. Б, срещу решение № 1590 от 05.03.2020 г., постановено по адм. дело № 8786/2019 г., по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 83 от 01.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с център гр. П..

Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е събрал достатъчно писмени доказателства, а събраните не е преценил правилно както поотделно, така и в тяхната съвкупност, което е довело до съществени нарушения на съдопроизводствените/ административно - производствените правила и до необоснованост на решението. Счита, че съдът не е обсъдил в решението си изслушаната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и неправилно е преценил, че са ирелевантни показанията на монтираните измервателни уреди за отвеждане и пречистване на отпадни води, поради което е стигнал до неправилни правни изводи. Твърди, че съдът неправилно е определил давностния срок. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район”, чрез юрк.. Х оспорва касационната жаба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ № 83 от 01.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с център гр. П., с който на дружеството е определен общ размер на дължимите такси за периода 01.01.2013 г. до 22.07.2016 г. - 17 763.20 лв., като лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1 б. „б“ от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) (ЗВ) и чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. (отм.).

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е било спорно, че на „С. К“ ЕООД е издадено разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 11590635 от 27.07.2011 г., отнето с Решение № РО-71 от 22.07.2016 г., издадени от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен и Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 11590723 от 28.12.2011 г., отнето с Решение № РО-57 от 14.07.2016 г., издадени от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен. По делото не е било спорно, че дружеството не е представило декларации по чл. 194б ЗВ за иззетите/добити водни количества и/или справки-отчети за иззети/добити водни количества, както и че дружеството не е монтирало измервателни устройства и не е депозирало изричен отказ от правото на използване на водния обект.

При извършена проверка от служители на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е съставен Констативен протокол от 20.06.2019 г. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗВ за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на „С. К“ ЕООД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК.

Първоинстанционният съд е съобразил разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б”, чл. 194б, ал. 1 и чл. 194, ал. 6 ЗВ, като и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база годишно разрешено водно количество по разрешителните. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по СТЕ, но е приел, че същото не следва да се взима предвид, защото монтирани измервателни устройства за отвеждане и пречистване на отпадни води на „Софийска вода“ ЕАД са ирелевантни спрямо установяване на размера на дължимите такси за водовземане от подземни води, съгласно издадените разрешителни по ЗВ. Възражението за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно. По тези съображения, първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлили жалбата на дружеството срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 6 ЗВ сочат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2013г. – 2016 г. приложима е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383 от 29.12. 2016 г.

Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е събрал достатъчно писмени доказателства, а събраните не е преценил правилно както поотделно, така и в тяхната съвкупност, поради което е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано. Изложените оплаквания в касационната жалба са прекалено общи и не е конкретизирано какви допълнителни доказателства е следвало да събере съдът. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, ведно със заключениeто на вещото лице по СТЕ и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция.

Административният съд правилно е приел, че показанията на монтираните измервателни уреди за отвеждане и пречистване на отпадни води са ирелевантни, защото тези измервателни устройства са монтирани от „Софийска вода“ ЕАД, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и измерват количеството отпадъчни води. Същите не са монтирани в изпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 от Тарифата и условията, при които е разрешено водовземането, съгласно т. 1 от разрешителните за водовземане от подземни води, респ. същите не измерват черпените водни обеми. По делото не е било спорно, че „С. К“ ЕООД не е монтирал измервателни устройства по реда на приложимата тарифа, поради което размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество. Видно от двете разрешителни за водовземане, целта на ползване на водата е „за други цели“, за които съгласно чл. 10, ал. 2, т. 6 от приложимата Тарифа, единичния размер на таксата - Е (лв./куб. м) е 0,16 лв./куб. м. Съдът правилно е приел, че видно от Констативния протокол, правилно е изчислен размерът на дължимата такса на база на максимално разрешено годишно водно количество, съгласно разрешителните и правилно е приел, че механизмът на изчисляване на таксите за водовземане в АУПДВ е правилен.

Изложените мотиви от първоинстанционният съд, във връзка с давностните срокове са правилни и се споделят и от настоящата инстанция. В случая не е изтекъл 5-годишният давностен срок по нито едно от задълженията. По отношение на установеното задължение за 2013 г. давността изтича на 01.01.2020 г., а АУПДВ е издаден на 01.07.2019 г., поради което оплакването на дружеството правилно е прието за неоснователно.

С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1590 от 05.03.2020 г., постановено по адм. дело № 8786/2019 г., по описа на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.