Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 725/13.04.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3380/2019г., с което е отменен РА № Р-16001618007174-091-001/18.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 581/07.10.2019 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП част за непризнат данъчен кредит в размер на 6541,90 лева, с прилежащи лихви в размер на 2 352,84 лева.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение и разноските за заплатена държавна такса в.

Ответникът по касационната жалба – "Алекс - 2003" ЕООД, чрез адв.. И, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е Ревизионен акт РА № Р-16001618007174-091-001/18.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 581/07.10.2019 г....