Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция „ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП, и от З.Б, чрез адв.. Ф, срещу решение № 70 от 17.03.2020 г., постановено по адм. д. № 383/2019 г. на Административен съд – Кърджали.

Директорът на дирекция „ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е изменен РА № Р-16001619000055-091-001/15.07.2019 г., издаден от З.В - началник-сектор при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Смолян, възложила ревизията и В.К - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с Решение № 564/ 01.10.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 12 638.10 лв. - главница и 3207.07 лв., като същите са намалени и е определен данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 6504.10 лв. - главница и 1456.19 лв. - лихва. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел за реално получени суми като дарение от Е.Б /майка на РЛ/, както и заеми от Д.Б, А.Б, С. Мустафа и Т.И.Р на съда се оспорва и в частта относно присъдената сума в размер на 401,01 лв. в полза на дирекция ОДОП Пловдив, която предвид потвърдената част от РА следва да е в размер на 1029 лева. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв. за всяка инстанция, както и сторените...