Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопоцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против Решение № 1091/26.06.2020 г. по адм. дело № 476/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Х.С, не се явява в съдебно заседание, но в писмен отговор, чрез адв. И.С, счита същата за неоснователна и излага подробни съображения.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване и неправилност на съдебното решение.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е основателна.
С оспорваното решение, Административен съд – Пловдив е отменил по жалба на Х. С. Р № 2153-15-22/30.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО – 5 – 15 – 00694694/18.12.2019г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за събирането на сумата в размер на 1 603, 31 лева, от които 1 457, 33 лева - главница и 145, 98 лева лихва. Административният съд е приел, че отменените актове са незаконосъобразни поради противоречие с материалноправни разпоредби – основание по чл. 146, т.4 от АПК. Решението е правилно.
По делото е установено, че имуществената отговорност по чл. 110, ал.1, т.1 от КСО на членовете на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД е била ангажирана след като е било отменено тяхно Експертно решение /ЕР/ № 2859 от заседание №106 от 12.06.2018 г., с което на освидетелстваното лице С.П е била изплатена неправилно лична социална пенсия за инвалидност на основание чл.90а, ал.1, вр. с чл.98, ал.7 от КСО за периода от 02.07.2018г. до 31.05.2019г. ТЕЛК е определил на Павлов определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 80 на сто и срок на инвалидността до 01.06.2019г.
С ЕР №0100 от зас.№014 от 22.01.2019г., специализиран състав на НЕЛК по неврологични и УНГ болести е отменил ЕР №2859 от зас.№106 от 12.06.2018г. по отношение на оценката на работоспособността на С.П, като му е определена 60 на сто трайно намалена работоспособност.
Съгласно чл. 98, ал.7 от КСО, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО), до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
Законосъобразно административният съд е изследвал основанията по чл. 146 АПК, установявайки наличието на порок по смисъла на чл. 146, т.4 АПК, обуславящ унищожаемост на оспорените актове на органите на ТП на НОИ - Пловдив.
Разпоредбата на чл. 110, ал.1, т.1 КСО предвижда възможност на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Анализът на разпоредбата налага установяването във всеки конкретен случай на обстоятелството дали отмяната на решенията на ТЕЛК/НЕЛК се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Правилно съдът е приел в мотивите си, че тези решения имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии.
Настоящият касационен състав също отбелязва, че в качеството на професионална оценка на трайно намалената работоспособност, решенията на ТЕЛК/НЕЛК извършват преглед и оценка на медицинската документация, преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението, какъвто е и конкретният случай. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Това обаче по делото не е установено, т. е. не са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав досежно процесната щета по см. на чл.110, ал.1 от КСО.Он е изводът на административния съд, че не е налице виновно поведение от страна на членовете на ТЕЛК, с което те да са нарушили нормативни разпоредби по издаването на ЕР № 2859/12.06.2018 г.
В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение №14289/25.10.2019г. по адм. д.№13791/2018г., VІ отд; Решение №8467/05.06.2019г. по адм. д.№13210/2018г., VІ отд; Решение №8768/11.06.2019г. по адм. д.№11330/2018г., VІ, отд.; Решение №15402/13.11.2019г. по адм. д.№3981/2019г., VІ отд. и др.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1091/26.06.2020 г., постановено по адм. дело № 476/2020 г. на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.