Министърът на правосъдието на основание чл. 17 от Закона за устройство на съдилищата е сезирал Върховния съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по следните въпроси, които на практика пораждат съмнение и не се решават еднакво от съдилищата:

За изкупуване на свободните селскостопански произведения, като домати, тютюн, фъстъци, оризова арпа и др., търговските организации сключват договори със земеделските стопани, в които договори уговарят в писмена форма размерът на унищоженото производство по независещи и непредотвратими причини да се установява от комисия в състав, определен в договорите, както и че производителят е длъжен да уведоми купувача в тридневен срок от преминаването на бедствието и в същия срок да поиска с писмена молба до околийския пълномощник на Министерството на доставките и хранителната промишленост (МДХП) свикването на комисията (договорите са типови).

В много случаи производителите-продавачи пропускат да уведомят купувачите и да искат назначаване на комисия, а по делата за установяване на размера на унищоженото производство обикновено се позовават на свидетелски показания. Практиката на окръжните и народните съдилища по допустимостта на тези доказателства е разноречива. Някои от съдиите, които се позовават на принципа, провъзгласен в чл. 133 ГПК, за допустимостта на свидетелски показания във всички случаи освен в изброените изключения, разпоредбите на който текст считат, че са от публичен ред, и на принципа за търсене на обективната истина, допускат свидетелите и при решаването на горните дела се позовават на показанията им.

Други съдии считат, че разпоредбите досежно допустимостта на свидетелските показания са от диспозитивен ред и могат да се отменяват от страните с договорите, и в интерес на правната сигурност не допускат свидетели за установяване на горните факти.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе по поставените въпроси, взе предвид следното:

Съгласно чл. 133 ГПК свидетелски показания се допускат във всички случаи вън от ограниченията, постановени от закона.

Общото правило за допустимостта на свидетелите във всички случаи, освен когато законът ограничава или изключва свидетелски показания, не може да бъде отменено по взаимно съгласие на страните. Това правило осигурява възможността за пълното разкриване на истината по фактите пред съда. Това дава възможност на съда да открие обективната истина, да установи фактите такива, каквито те са в действителност. ГПК насърчава почти без ограничение страните по процеса да искат доказателства, поощрява тяхното събиране, като задължава и съда да вземе активно участие в дейността по събиране на доказателствата, стига тия доказателства да са от значение за разкриването на действителните отношения между страните.

Като изхождаме от тия основни идеи, залегнали в гражданския процес, следва да се приеме, че страните не могат по силата на сключените между тях писмени договори да ограничат допускането, в евентуалните съдебни спорове между тях, на свидетели за установяване на обстоятелства, които по закона могат да бъдат установени със свидетелски показания.

Установяването на здрава договорна дисциплина, което да обезпечи правилното развитие на плановото стопанство, налага търговската организация да знае своевременно дали някои причини, макар и независещи от волята на земеделския стопанин и непредотвратими от него, няма да осуетят изпълнението на договора. Своевременното узнаване на тия причини може да насочи търговската организация към други сделки, чрез които да се обезпечи изпълнението на плана и да се избегнат вредите за тази организация и за народното стопанство. Затова не са лишени от смисъл съглашенията, по силата на които земеделският стопанин се задължава да извести изкупвателната организация в тридневен срок за настъпилото бедствие и да поиска комисия в определения от договора срок да установи размера на унищоженото производство. Неизпълнението на това задължение от страна на земеделския стопанин може да причини известни вреди на изкупвателната организация и той ще носи известна отговорност за тия вреди дори и в случая, когато производството или част от него е унищожено по независещи от земеделеца-стопанин или по непредотвратими от него причини. Тази отговорност той носи, защото не е изпълнил договора да съобщи на изкупвателната организация за унищожаването на производството, та тя да вземе необходимите мерки по друг начин да изпълни своите планове, договори и доставки и да избегне отговорност за вреди към своите контрагенти. Това обаче не значи, че земеделецът-стопанин е лишен от правото и възможността да посочи свидетелски показания за унищожаването на производството или част от него по независещи или непредотвратими причини. Щом ГПК допуска такива доказателства, страната не може да бъде лишена от правото да иска допускането на такива свидетели. Съдът трябва да допусне и разпита исканите свидетели за тия обстоятелства и с оглед на тях да определи степента на вината на земеделеца-стопанин за неточното изпълнение на договора, да определи размера на неговата отговорност за вредите, които търговската организация с претърпяла в случая. В ГПК не съществуват пречки да се установи със свидетелски показания настъпването на едно случайно събитие, което причинява пълното или частично унищожаване на производството на земеделеца-стопанин. Не е такава пречка писменото съглашение между страните, в което е уговорена особена процедура за констатиране на размера на унищоженото производство. Няма пречки да се установи, че изкупвателната организация своевременно е узнала за бедствието и за неговите размери вън от процедурата, установена в договора. Допустимо е също да се установи размерът на унищоженото производство със свидетели. Съглашението между страните за изключването на такива доказателства не обвързва съда да изключи допускането на свидетелите само на това основание, тъй като съдът е задължен да дири обективната истина с всички доказателствени средства, допустими от закона.