Решение №1037/12.07.2011 по адм. д. №6356/2011 на ВАС

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Я. Г. - народен представител в 41-то Народно събрание на Р. Б., срещу решение № 4266 от 25 март 2011 година, постановено по адм. д. № 13251/2010 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е установено по отношение на касатора конфликт на интереси, изразяващ се в нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (загл. изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 година, в сила от 10 декември 2010 година)(ЗПУКИ) и му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, чрез адв. Ю. М., намира за неоснователна подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при 41-то Народно събрание на Р. Б.. Съдът е приел за установено по отношение на народния представител С. Я. Г. конфликт на интереси, изпазяващ се в нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ. С решението си е наложил на Гюзелев на основание чл. 27, ал. 4 във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ административно наказание глоба в размер на 5000 лева за установеното административно нарушение. Съдът е приел също така, че по отношение на С. Г. не е налице конфликт на интереси, изразяващ се в нарушение на чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 2 и чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗПУКИ. Така постановеното решение е правилно.

От данните по делото е установено, че С. Я. Г. е избран за народен представител в 41-то Народно събрание и като такъв е положил клетва на 14 юли 2009 година. На 21 юли 2009 година е подал декларации по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ.за несъвместимост по смисъла на чл. 5 от същия закон, както и по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ за частни интереси. Във втората Гюзелев е декларирал участието си като съдружник и управител в следните търговски дружества: "Флайт Ел" ЕООД със седалище гр. Б.; "Сортови семена" ЕООД със седалище гр. Б. и "Сортови семена-Бургас" ООД със седалище гр. Б.. Представени са удостоверения от Агенцията по вписванията, от които е установено, че С. Г. е едноличен собственик на капитала на "Флайт Ел" ЕООД и съдружник в "Сортови семена-Бургас" ООД, което от своя страна е едноличен собственик на капитала на "Сортови семена" ЕООД, както и това, че Гюзелев е заличен като управител и на трите дружества. По делото са представени доказателства относно това, че дружествата "Сортови семена-Бургас" ООД и "Сортови семена" ЕООД са сключили арендни и наемни договори за земеделска земя за общо около 6130 дка.

На 31 март 2010 година в Народната събрание е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските деми, съгласно който се създава нов чл. 4а, в който е предвидено, че собственик на земеделска земя може да я продаде на трети лица при следните условия: 1. предложил е на позвателя, с когото има сключен договор за аренда или наем за срок от 4 и повече години, вписан в Слежбата по вписванията и него са изплатени всички дължими арендни или наемни вноски за периода на изпълнението му да закупи земеделската земя; 2. ползвателят по предходната точка не е приел предложението в срок от 30 дни от получаването му; 3. представи декларация пред нотариуса, че ползвателят не е приел предложението по т. 1 или ако го е приел има неиздължени арендни и/или наемнивноски. В случай на осъществяване на привизна сделка между собственика и трето лице е придвидена възможност за развалянето й по съдебен ред и изкупуване на земеделската земя при действителните условия на ползвателя. Вносители на този законопроект са група народни представители - Д. Ж. Т., С. Я. Г. и Д. И. А.. Законопроектът е обсъждан и приет в Комисията по земеделие и гори на Народното събрание с участието на вносителите, както и на първо четене от народните представители. Преди провеждането на пленарното заседание на 27 юли 2010 година § 1 от внесения законопроект за създаване на чл. 4а е оттеглен от вносителите и не е подкрепен от Комисията по земеделие и гори.

При тези данни изводът на първоинстанционният съд, че по отношение на С. Г. е налице конфликт на интереси, изразяващ се в нарушение на чл. 7, ал. 1 и на чл. 8 от ЗПУКИ, е законосъобразен. Съобразно текста на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ конфликт на интереси възниква, когато лице, заемаща публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Определение за частен интерес се съдържа в следващата алинея на същия текст – всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Дефиниция за това какво е облага е дадена в ал. 3 на чл. 2 от ЗПУКИ.

По делото не е спорно, че в качеството си на народен представител С. Г. е лице, заемащо публична длъжност – чл. 3, т. 3 от ЗПУКИ. За него, следователно, са валидни въведените в чл. 5 – чл. 11 от ЗПУКИ забрани. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ предвижда, че лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес, а съгласно чл. 8 от същия закон лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес. Д. по делото е установено, че Гюзелев активно е участвал в подготовката, изготвянето, обсъждането и гласуването на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с който е създадена нова разпоредба, уреждаща специален преференциален ред за закупуване на земеделска земя от арендаторите и наемателите с дългосрочни договори, то правилно е прието, че със самия факт на гласуването на този законопроект народният представител е осъществил изпълнителното деяние по чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ. С участието си в подготовката, внасянето и обсъждането на посочения законопроект е осъществено и нарушението по чл. 8 от същия закон. В случая е налице и частен интерес от посочените по-горе изпълнителни деяния, посредством които са осъществени нарушенията по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ. Този частен интерес произтича от факта, че С. Г. е съсобственик в капитала на „Сортови семена-Бургас” ООД, което от своя страна е едноличен собственик на капитала на „Сортови семена” ЕООД, като двете дружества са арендатори и наематели на земеделски земи, използвани при осъществяване на основния им предмет на дейност. Обстоятелството, че преди окончателното му гласуване в Народното събрание законопроекта е бил оттеглен от вносителите и търговските дружества – свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, не могли реално да се възползват от привилегирования текст, е ирелевантно. Законът в разглежданите хипотези на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ санкционира използването на длъжностното положение от отделните категории лица по чл. 3 от закона за свой личен или на свързано с тях лице интерес на етап подготовка и обсъждане на съответния акт, респ. участие в гласуването му, независимо от крайния резултат. Не се изисква окончателното приемане на съответния акт, което реално до породи благоприятни последици от материален или нематериален характер. Поради това съвместяването на двете качества – на субект по чл. 3, т. 3 от ЗПУКИ и на съдружник в юридически лица от вида на посочените в § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, оказва влияние на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на касатора като народен представител във връзка с внасянето, подготовката, обсъждането и гласуването на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с който се предоставят привилегии на търговските дружества като арендатори и наематели на земеделска земя. Тези обстоятелства, както обосновано е приел и първоинстанционния съд, поставят С. Г. в ситуация на конфликт на интереси съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ, за което му е било наложено административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че преди изготвянето на доклада си Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика не го е изслушала, каквото изискване е въведено в чл. 26, ал. 1 от ЗПУКИ. По делото действително липсват данни С. Г. да е бил изслушван, но е приложено писмено обяснение от народния представител, в което последният е изразил становището си по постъпилия сигнал до посочената комисия. Освен това докладът по чл. 26, ал. 4 от ЗПУКИ, въз основа на който е образувано производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, не е индивидуален административен акт. Поради това допуснатите нарушения не следва да бъдат характеризирани като съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не следва да се считат като основания за отмяна на внесения в съда доклад, каквито правомощия впрочем съдът няма. На следващо място следва да се посочи, че касаторът е имал възможност да защити интересите си, които намира за нарушени от комисията, в производството пред съда с всички допустими доказателства.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4266 от 25 март 2011 година, постановено по адм. д. № 13251/2010 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Й./п/ С. Н./п/ А. К./п/ Г. А. Н.Д.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...