Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Я. ЧЛЕНОВЕ:К. А. В. А. при секретар П. К. и с участието на прокурора С. П. докладваното от председателяС. Я. по адм. дело № 5041/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Йълдъръм, гр. Кърджали, [адрес] срещу Решение №49 от 23.03.2021 г. на Административен съд – Кърджали по административно дело №15/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Йълдъръм срещу Решение №194700-41 от 05.01.2021 г. на началника на Районно управление – Кърджали, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия му е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - И. Йълдъръм, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел, че органът действа в условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да изследва всички предпоставки за издаване на разрешение, без да отчете, че става въпрос за продължаване на срока на вече издадено такова. При продължаване на срока на разрешителното се констатира единствено съответствие на представените документи и наличието на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Съдът неправилно е ценил заявлението и е направил неправилен извод за целта на исканото разрешение – охрана на трудова дейност. Разглеждането на собственика като неразделна част от юридическото лице и разсъждения в посока на трудови правоотношения e прочит на фактите, който е житейски необоснован.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното Решение №194700-41 на началника на Районно управление – Кърджали.

2. Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление – Кърджали, не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. И. Йълдъръм е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие – два пистолета „Макаров“, калибър 9 х 18 мм, №В08765 и №ХН6089, със срок до 05.01.2021 г.

2. На 07.12.2020 г. г-н Йълдъръм подава до Районно управление – Кърджали заявление за издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие – два броя пистолети. Към заявлението са приложени изискуемите документи и като основание е посочено „самоотбрана“.

3. На 30.12.2020 г. г-н Йълдъръм е уведомен да представи мотиви и доказателства за необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие.

4. На 04.01.2021 г. г-н Йълдъръм представя обяснение, в което сочи, че е управителна фирма „Тримата братя“ ООД, която има за основна дейност „златарство, сребро и обменни бюра“, като магазините му са в гр. Смолян и гр. Разград, което налага да пътува със стоката.

5. По заявлението са извършени необходимите проверки като е установено, че по отношение на г-н Йълдъръм не е налична информация за посегателство срещу личността и личното му имущество.

6. На 05.01.2021 г. с Решение №194700-41, началникът на Районно управление – Кърджали, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отказва издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси на г-н Йълдъръм и изземва за временно съхранение два пистолета „Макаров“, калибър 9 х 18 мм, №В08765 и №ХН6089.

7. В хода на съдебното производство г-н Йълдъръм представя: 1.) одобрено от съда споразумение между И. А. и прокуратурата по наказателно общ характер дело №20215440299970/2021 г. на Районен съд – Смолян за престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) извършено по отношение на физическо лице в магазин на “Тримата братя“ ООД, гр. Смолян; 2.) Присъда №15 от 20.05.2011 г. на Окръжен съд – Добрич, с която едно лице е признато за виновно, в това че на 19.06.2008 г. е извършило престъпление по чл. 199 НК по отношение на М. М. от гр. Добрич.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и прави основания и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен.

Приема, че процедурата по подновяване на разрешението за съхранение и носене на огнестрелно оръжие следва процедурата за първоначално издаване на разрешение с оглед на чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ, поради което е необходимо доказването на нуждата от притежаване на оръжие. В случая, г-н Йълдъръм не е доказал необходимост от носене на оръжие, тъй като посоченото „за самоотбрана“ и факта на извършване на търговска дейност не доказват такава необходимост. Приема за доказан и основателен мотива на органа, че жалбоподателят обосновава нуждата от носене на оръжие като юридическо лице за служебни цели, а не за граждански, както и че твърдяната необходимост от самоотбрана поради пренасянето на големи суми пари е също неоснователна при наличието на безопасни способи за трансфер на парични средства. За неоснователен приема и довода за наличие на магазини в различни градове.

Съдът прави подробен анализ на нормативната уредба, регламентираща разрешаването носене на оръжие за самоотбрана за граждански цели и за охрана за служебни цели, както и излага подробно регламентацията на охранителната дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност и прави извод за законосъобразност на оспорения акт.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на заявлението с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Както приема и първоинстанционният съд, за да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна.

В случая касаторът е посочил като причина за исканото разрешително самоотбрана. С оглед на това първото изискване на закона е спазено. Но освен посочването на една от визираните в чл. 58, ал. 1, ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана.

От доказателствата по делото не се установява наличието на такива доказателства. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяното от касатора основание не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Факта, че на касатора е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, както правилно приема и първоинстанционният съд, е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок, а безсрочно. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.

С оглед на доказателствата по делото изводът на първоинстанционния съд за обоснованост на мотиви на органа за отказ от издаване на разрешително е правилен. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно ценил съдържанието на заявлението му, както и че „житейски необосновано“ е приемането за различието между него, в качеството му на собственик и управител на търговското дружество, и самото търговско дружество. Търговското дружество, съгласно чл. 63, ал. 1 от Търговски закон (ТЗ), е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Търговското дружество, съгласно чл. 63, ал. 3 ТЗ е юридическо лице и то е самостоятелен и отделен правен субект от физическите лица, които го създават и притежават. Едва ли касаторът би твърдял, че не е налице разлика между него, в качеството му на физическо лице, и юридическото лице, в което има дял и на което е управител, ако по отношение на него като физическо лице са предявени задължения, за които отговорността е на юридическото лице. Такава възможност би лишила от смисъл съществуването на юридическите лица.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №49 от 23.03.2021 г. на Административен съд – Кърджали по административно дело №15/2021 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Соня Янкулова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Калина Арнаудова

/п/ Весела Андонова