Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Държавна агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите, срещу решение № 28 от 06.03.2009г. постановено от Административен съд Хасково по адм. д.№ 244/2008г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът ОД „Земеделие” – Хасково и заинтересованата страна Министерство на земеделието и храните изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Останалите заинтересовани страни не са взели становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 46 от 17.07.2008г., с която директорът на Областна дирекция „Земеделие” – Хасково е одобрил на основание чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ относно определяне на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за землища на територията на община Х.. Съдът е приел, че протоколното решение и одобряващото го решение са издадени от компетентни органи. Назначената комисия е в законово регламентирания състав, надлежно е назначена от директора на ОД "Земеделие" - Хасково, решението е в предвидената в закона форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването му е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице и нарушения на материалния закон, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно оспореното решение е в съответствие с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост относно посочените землищата в община Х., като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, така, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че е неоснователно възражението, относно характера на изрично посочените спорни имоти, че същите всъщност представляват гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи, тъй като КВС е вляла в сила и решението е съобразено с регистъра, в това число и в частта за имотите, останали след възстановяване на собствеността. Посочените въпроси касаят спор за собственост между държавата и общината и не могат да бъдат решени в административното производство.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна.

Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, се определят с правилника за приложение на закона. Този ред е регламентиран в чл. 45в ППЗСПЗЗ. Анализът на текстовете сочи и материалите, с които работи комисията – ал. 2 и ал.3 на чл. 45в от ППЗСПЗЗ, а това са извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите. При определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ комисията с протоколно решение отбелязва начинът на възстановяване на собствеността върху тях – в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Комисията с протоколното решение описва имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1, и излага мотиви за това.

Картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал.3 – ал.6 на чл. 1 от Наредба № 49. Регламентиран е и редът за създаването на картата на възстановената собственост в чл. 6 от Наредба № 49. От данните по делото е видно, че КВС за землищата в община Х. е създадена и приета през 2003 г., когато е извършена и дейността по чл. 6 – приемателен протокол от 22.12.2003 г. От това следва, че фактическият материал, с който работи комисията е влязлата в законна сила КВС и регистъра на имотите към нея. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че в случая е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и при постановяване на оспореното решение по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, поддържани както в първоинстанционното производство, така и с касационната жалба, че погрешно включените в процесните актове гори остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Изпълнителната агенция по горите. Първоинстанционният съд точно е преценил, че сочените обстоятелства са ирелевантни за настоящия правен спор относно законосъобразността на оспорените актове, поради което правилно при решаване на спора е игнорирал приетото заключение на съдебно-техническата експертиза като ирелевантно за правния спор. Това е така, защото въпросите, свързани с характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска. Разрешаването на този спор е недопустимо в хода на административния процес. П.вантните факти в случая са дали кадастралните единици, които жалбоподателят определя като гори, са включени в границите на плана за земеразделяне и в картата на възстановената собственост и дали последните са влезли в сила. Доводите на касационния жалбоподател относно характера на част от кадастралните единици, определени като земеделски земи могат да бъдат релевирани и в производство по чл.14 от Наредба №49, в което да бъдат отразени приети ЛУП. Едва след като тази промяна бъде отразена в КВС, по реда на чл.45в, ал.9 от ППЗСПЗЗ може да бъде преразгледано решението на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.

По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 06.03.2009г. постановено от Административен съд Хасково по адм. д.№ 244/2008г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Г. Г. Т.Х.