Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение от 06.03.2009 г., постановено по адм. д. № 3821/2006 г. Софийски градски съд, Административна колегия е отхвърлил жалбата на Я. Г. К. от гр. С. срещу решение № 285 от 25.07.2006 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отменено разпореждане № 6923/11.05.2006 г. на органа по чл.60, ал.1 от КСО и не е прието за трудова злополука увреждането му, станало на 07.03.2006 г. в склада на хипермаркет "Т. М." на осигурителя "Технополис" ЕАД.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от Я. Г. К. с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и необоснованост. Доводите на съда били в резултат на едностранно тълкуване на писмени и гласни доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и бъде уважена първоначалната му жалба.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по делото - гл. директор на СУСО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Миланова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима. За касационните претенции е неоснователна.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени и гласно доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства и гласните обяснения на разпитания свидетел Б. Б., в тяхната цялост и съвкупност.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира за трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето, причинило неработоспособност или смърт при наличието на кумулативно въведени предпоставки - да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В случая по делото не се доказва, че внезапното увреждане здравето на жалбоподателя, причинило неработоспособността му, е настъпило по време на извършвана от него работа съгласно задълженията за длъжността по трудовия договор да е във връзка или по повод извършвана работа в интерес на предприятието - работодател.

Не е спорно по делото, че увреждането на Я. К. е станало на 07.03.2006 г. около 20.00 часа, след като е освободен от работа. Събитието е настъпило извън времето за изпълнение на непосредствените трудови задължения и за да е налице трудова злополука би трябвало да е настъпила по време не предвижването на работника от работното място до основното му място за живеене. От данните по делото не се установява причинна връзка между увреждането на Я. К. и действията, които е извършвал към момента на увреждането.

Касационната жалба е твърде кратка и общо формулирана с касационни оплаквания, без да се сочат контретни факти от съдебното решение, които да са от съществено значение за спора и не са изяснени от фактическа страна.

При доказателствения материал, събран от първата съдебна инстанция, безспорно се налага извода, че полученото увреждане не се определя за трудова злополука по чл. 55 от КСО и административният акт, предмет на съдебния контрол от СГС е законосъобразен.

По изложените съображения не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.03.2009 г., постановено по адм. д. № 3821/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. М.П.