Производство по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Й., от гр. Б., област Д. против решение № 29 от 25.03.2009 г. по адм. дело № 68 / 2009 г. на Административен съд – Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление “Социално осигуряване” – Добрич не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 24 / 23.12.2008 г. на директора на Районно управление “Социално осигуряване” – Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 5604128006 / 01.08.2008 г. на началник отдел администрация “Пенсии” при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на В. Г. Й. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69, ал.1 от КСО.

Административният съд е отхвърлил оспорването. Приел е, че обжалваният административен акт не страда от пороците, визирани в чл.146 от АПК.

По делото е установено че жалбоподателят удостоверява осигурителен стаж от първа категория 17 години, 4 месеца и 0 дни (придобит на кадрова военна служба) и от трета категория 1 година, 04 месеца и 13 дни или към деня на уволнението му общо 18 години, 8 месеца и 13 дни. Развитите в касационната жалба доводи, че стажът положен при условията на първа категория труд следва да се превърне при условията на чл.104, ал.4 от КСО при зачитането му по чл. 69, ал.1 от КСО са неоснователни. Текстът на цитираните разпоредби сочи, че кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия...