Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. Н. срещу решение № 1703 от 12.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1031/2013 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа касационната жалба и твърдението за неправилност на обжалваното решение.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – София-град, чрез юрк. Стоев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК , в срока по чл. 211, ал. 1 АПК , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на П. Н. Н. срещу решение № РД 01-495 от 08.11.2012 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – София-град, с което е отхвърлена жалбата на същия и е потвърдена заповед № ИЗ – 450 от 19.10.2012 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Слатина, с която на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП му е отказана целева помощ за отопление. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че атакуваният индивидуален административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 12, ал. 2...