ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256

гр. София, 28.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Васил Христакиев Частно касационно търговско дело № 20268003900119 по описа за 2026 година взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника Л. М. срещу въззивно определение на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от държавна такса за въззивната му жалба срещу постановеното по делото решение.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че след като към молбата за освобождаване от такса не са били приложени доказателства и след като първоинстанционният съд изрично е указал на жалбоподателя да представи декларация за семейното и материалното си състояние, такива не са били представени.

С тези обстоятелства въззивният съд е мотивирал извода си за недоказаност на твърдението на жалбоподателя, че е затруднен да внесе таксата, оттук и за неоснователност на искането за освобождаване, респ. на частната жалба.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

По основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не са изложени конкретни доводи за обосноваване на наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Липсата на такива е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да...